Днес докато се ровех попаднах на следния пост в блога на един очвек. Общо взето той е казал много повече от колкото аз мога да кажа или обмисля. Вкрайна сметка си остава в постоянното преследване на мечтата… новата поредната. Вероятно аз съм романтик или съм слаб и не мога така лесно да се отказвам.

Живота е адски де мотивираща кучка!

Кое е онова нещо което те движи напред, благодарение на което надскачаш възможностите си отново и отново, благодарение на което намираш неподозирани сили в себе си – мечтите. Всеки един ден малко или много е изпълнен с мечти. Ако човек не мечтае че утрешния ден ще е по добър предишния , то тогава дори няма смисъл да се буди сутрин. Независимо за какво мечтае човек то това е неговата основна сила. Ако трябва обаче да се откажеш от някоя мечта, колко сила трябва да притежаваш, за да разкараш нещо в което вярваш или обичаш или се стремиш от съзнанието си. Колко смел и разумен човек трябва да си? Не знам . Аз не съм такъв, дори и да виждам, че е безмилостно или безнадеждно нещо по детски тайничко се надявам и мечтая. Това може би се дължи на факта, че не умея да се предавам лесно, то това почти ми е невъзможно.

Днес за пореден път върнах рутерче от от ония свят – беше му изгорял WAN порта и общо взето стваше за хвърляне само. Да ама не понеже беше подходящ за *WRT firmware го флашнах и подмених WAN порта да е един от тези за LAN ето и самата процедура като цяло е фасулска

Не позволява да се върнат първоначалните настройки на vlan0ports
nvram set manual_boot_nv=1

Маха порт 4(0) от Lan портовете
nvram set vlan0ports=“3 2 1 5*“

Порт 4 става WAN порт
nvram set vlan1ports=“0 5″

Запазва промените
nvram commit

Рестартира рутера
reboot

Процедурата е пробвана на Tomato WRT и работи 100%, подобна ще е и за Open WRT а DD-Wrt си има направо графичен инструмент  gui-то. Като цяло процедурата е стандартна за повечето рутери стига да поддържат VLAN-и за да могат да се вкарат различните портове в различни сегменти на мрежи.

Напоследък и малкото свободно време което имах се изпарява тотално. Работа учене програмиране, един безкраен цикъл – протяжен лепкав дори и малко досаден. В цялата монотонност на ежедневието което ме е погълнало, ако понякога не ми се случват щуротии – дори няма правя разлика между дните седмиците….. Например миналата неделя вечер като се прибирах от Пловдив след Cisco академията ми имах сериозен инцидент с колата, за моя радост всичко се размина леко и пострадали няма 🙂 Ако не беше това нямаше да запомня изминалата седмица с нищо сериозно. През тази седмица ме тормози Python уча го защото ще пиша един доста засукан софтуер и вече му е поставено началото и моята роля ще е да дебъгна старата част и допиша новото. Езика е адски приятен ицзяло обектно ориентиран и ненормално бърз. За сравнение с php разликите са около 2 пъти и малко в ползва на python а за използвани ресурси около 8-9 пъти. Никак не малки цифри. Е времето ми свърши трябва да се изстрелвам по задачи, а в късната част на нощта трябва да напиша един скрипт за MAC OS X.

http://www.youtube.com/watch?v=0-zPWBu–Q4