Напоследък и малкото свободно време което имах се изпарява тотално. Работа учене програмиране, един безкраен цикъл – протяжен лепкав дори и малко досаден. В цялата монотонност на ежедневието което ме е погълнало, ако понякога не ми се случват щуротии – дори няма правя разлика между дните седмиците….. Например миналата неделя вечер като се прибирах от Пловдив след Cisco академията ми имах сериозен инцидент с колата, за моя радост всичко се размина леко и пострадали няма 🙂 Ако не беше това нямаше да запомня изминалата седмица с нищо сериозно. През тази седмица ме тормози Python уча го защото ще пиша един доста засукан софтуер и вече му е поставено началото и моята роля ще е да дебъгна старата част и допиша новото. Езика е адски приятен ицзяло обектно ориентиран и ненормално бърз. За сравнение с php разликите са около 2 пъти и малко в ползва на python а за използвани ресурси около 8-9 пъти. Никак не малки цифри. Е времето ми свърши трябва да се изстрелвам по задачи, а в късната част на нощта трябва да напиша един скрипт за MAC OS X.

http://www.youtube.com/watch?v=0-zPWBu–Q4

От 2 дни изцяло разкарах Windows Mobile-то и съм инсталирал върху NAND-a Android 2.2 на моя HTC Kaiser. Като цяло наблюденията ми са позитивни – не че имам време за задълбочена работа и изследване на шитните дето се стартират на телефона и прочие но ми допада най малко идеятаm че има един нормален терминален емулатор, че мога да си забия на телефона top, ls, iptables, telnet или ssh за да си свърша работа нормално отдалечено. Имам леки забележки по яденето на оперативната памет но вярвам, че ако му забия един SWAP дял ще се подобрят нещата. Като остане време ще се занимая по подробно с изследване на init структурата на тая глупост да видя колко излишни неща ще махна и дали ще успея да сваля времето на стартиране.

От около една седмица вече съм собственик на HTC TyTN 2. Продадох си стария HTC TyTN 1 и с известно доплащане си купих Kaiser-a(кодовото име на TyTN 2). Новия ми комуникатор се различава от стария с доста по добрия си хардуер – по ново поколение ARM процесор, 2 пъти повече оперативна памет по голям NAND за ROM-a. Отделно че разполага и с GPS което безумно много ми липсваше в стария Hermes. Предишния собственик не беше експериментирал с машинарията и затова цялото удоволствие от SPL-ването и отключването и се падна на мен 🙂 Към момента го карам с Android през мемори картата, че нещо напоследък не съм възхитен от дроида и мисля да си поиграя да портна Openmoko GUI. Работата ми по предишния проект приключи като портнах Touch Screen driver-a. Вярвам имаше още хляб в проекта но нямах нито време нито нерви да се занимавам и с него. Засега ще карам с Android-a докато не ми остане време да си портна Openmoko-то все пак дроида колкото и да не ми допада е по добре Windows Mobile 😉 Имам разни забележки по работата на телефона но проекта е прекалено напреднал тепърва да се включвам в тимът на разработчиците.

Днес беше последния пирон в ковчега и реших да драсна няколко пояснителни реда към поста ми безсмислено 🙂 Така да обясня какво се случи – днес един човек ми каза – брей и ти си имал душа 😆 Ами шанс майна под оная брутална обвивка лед, под пластовете на сила и твърдост и прочие има душица дето пърха и търси красивото в света. Е не по детски и с розови очила но има я оная позитивна сила която и дава усмивката сутрин или пък те кара виждаш лъч светлина в края на тунела или просто се надява понякога на някое малко чудо колкото и да не вярва в тях 😉  Да не съм безчувствено копеле дето не знае какво прави просто понякога (обикновено) съм сдържан, прикрит но не и лицемерен. Предпочитам хората около мен да не виждат какво се случва в главата ми, държа на личния си свят не по малко от другите а чувствата са свръх интимни според мен. Някои хора си мислят, че имам проблеми с изразяването на емоциите – ами може и да са прави, а може  и да не са 🙂

Така стига толкова глупости да премина към втората интересна част от поста – коментара на Лили. Хммм коментара е абсолютна мистика дори и за мен. Авторката му ми е непозната предпочитам да вярвам, че е някои човек които е видял нещо което му е харесало и го е из коментирал. Вярно звучи адски истински и искрена но – шанс, опитах се да се свържа с автора на коментара но нищо не се получи – нямам обратен отговор. Бих се радвал да говоря с човек с толкова силна емоция като нейната предизвикана от щуротии като моите 🙂 Радвам се когато карам хората да се чувстват щастливи.

Третата и последна интересна част бяха няколко въпроса – За кой е адресирано? Ами не знам честно казано. Не съм го писал с определена цел да предизвикам емоция в определен човек по скоро ми се пишеше нещо  и това ми се въртеше в главата – бях малко тъжен и затова емоцията която носи е такава 🙂