Има ли моменти в които просто искаш да кажеш маината ти, не ме занимаваи бе пърцал. В последствие разбираш че обиждах хора без причина просто така защото днес ти е черно пред очите. Защото ония смотанях е без шапка или някое е взимал любимите ти дъвки преди теб. Често хората се държат егоистично и аругантно, просто така, приемат всичко за даденост и че всичко ще бъде както вчера миналия ден…. Но понякога нараняваме, дори и по онзи невидим начин хората ги боли, и мамка му просто понякога е късно или прекалено рано а „съжалявам неисках бях тъпо парче сорка“. В някои моменти вършим безумни неща и безмислено съжаляваме или тъсим прични в другите „абе то глупак видяли го“ вместо да погледнем себе си и в този адски истински момент да се погледнеш в огледалото да прозреш отвъд кожата месото и кръвта, да разбереш дали наистина харесваш това което виждаш. Дали товва е най- доброто което можеш да дадеш/получиш. Чустваш ли се одовлетворен от себе си. Ако отговора е да добре дошъл в прекрасния свят. А ако ли не „Канзъс вече не е същия Дороти“ взима синьото хапче беиби погледни се виж се в очите на другите 🙂 а не космат или рошав или изрусен или… безброи епитети. Просто се поглени.

ps Написаното в поста е написано в абслютна деменция, връзки с деитвителни лица или случки са абсолютно случаини 🙂 просто малко разхвърляни мисли 🙂