Напоследък и малкото свободно време което имах се изпарява тотално. Работа учене програмиране, един безкраен цикъл – протяжен лепкав дори и малко досаден. В цялата монотонност на ежедневието което ме е погълнало, ако понякога не ми се случват щуротии – дори няма правя разлика между дните седмиците….. Например миналата неделя вечер като се прибирах от Пловдив след Cisco академията ми имах сериозен инцидент с колата, за моя радост всичко се размина леко и пострадали няма 🙂 Ако не беше това нямаше да запомня изминалата седмица с нищо сериозно. През тази седмица ме тормози Python уча го защото ще пиша един доста засукан софтуер и вече му е поставено началото и моята роля ще е да дебъгна старата част и допиша новото. Езика е адски приятен ицзяло обектно ориентиран и ненормално бърз. За сравнение с php разликите са около 2 пъти и малко в ползва на python а за използвани ресурси около 8-9 пъти. Никак не малки цифри. Е времето ми свърши трябва да се изстрелвам по задачи, а в късната част на нощта трябва да напиша един скрипт за MAC OS X.