Крайно време беше да драсна нещо 🙂 Първата ми блогинка за годината няма да е техно shit 😉 хехехехе ще си пиша за моите си щуротии. Чуствам се един адски замаян, гравитиращ, сякаш съм отделен от реалноста. Ежедневието ми преминава в мислиза работа, за проекти за нея, за колата, и други дребни душевни терзания. Понякога имам чуство че дните просто се сливат един дълъг седмичен миг. Сега в дребен пристъп на главобол и подтисната деменция дори немога да пиша смислени неща. Затова ще ви черпя едно хубаво парче, което е от сериала 4400 и силно ви го препоръчвам.