CentOS докога

Преди да почна с поредният random hate към 50 с’тинки OS искам да кажа, че ежедневно ми се налага да я администрирам и я познавам от първо лице единствено число доста добре. Днес отделих време за да изтествам новата магическа нечувана и невиждана функция за диструбитивен ъпгрейд (псевдо) 😀 . Първото нещо което ме изуми е, че RedHat в своята безкрайна мъдрост са решили да прекратят поддръжката на х86 архитектурата 🙄 . Напълно съм наясно че сме 2014-та година и сървърни процесори с  32 бита инструкции липсват отдавна. Мда ама какво правят потребителите на малки VPS-и  – х64 лапа повече рам, както и да го погледнеш ако имаш тънка виртуална машинка с 512МБ-1ГБ рам ще се бориш за всеки мегабай от нея и няма да прахосаш 20-30% от нея просто за да използваш по големият сет от инструкции. Препсувах тъй като си бях инсталил х86 CentOS и дръпнах един х64. Веднага видях разлика в ISO-тата – ~100MB при minimal 6.5. Препсувах още един път. Инсталирах си отново виртуалката като реших да видим RedHat колко добре са си свършили работата – изнесох /var и /usr на отделни LVM дялове 😈 . След инсталацията обнових всички пакети инсталирах си и apache, php, mysql и bind – беше интересно дали ще запалят сървисите. Отворих си като добра ученичка ръководството на CentOS за ъпдейта и започнах прилежно да го следва стъпка по стъпка. Когато стигнах до момента да започне реалното надграждане тая пумия ме изряза, че  имам критичен проблем 🙄 . Преглеждам детайлният изход – мдаааа /usr неможе да е на отделен дял 😆 знаех си, че няма да бъда разочарован от Jim Whitehurst и компания. Освен „екстремният“ проблем имаше доста съобщения за неподписани пакети, файлове за конфизи които не съответстват и прочие. WTF дори не бях ползват 3-ти хранилища всичко от техните огледала смъкнах не бях правил никакви настройки просто елементарен yum install. Вече всичко беше ясно затова съвсем безцеремонно форсирах upgrade. Рестартирах отново прилежно както ме подкани накрая скрипта и всичко приключи заради /usr дяла. Бях твърде мързелив, че се пробвам да го фиксна, така или иначе всичко беше само с научна цел няма как продуктов сървър да го надграждам към момента. Хванах преинсталирах си виртуалката като този път всичко си го набутах в 1 дял. Също си взех поука, никакви ъпдейти никакви допълнителни сървъси, след инсталацията директен ъпгрейд. На финалната стъпка отново изскочи досаният диалог който ми каза, че имам доста High проблеми – невалидни пакети, конфизи и прочие но може да продължи. Знаех си че по начало не ги правят както трябва нещата. Рестартирах отново и зачаках – о какво чудо ъпгрейда приключи успешно. И всичко работеше или поне зареждането на системата така и не пробвах да инсталирам допълнителни пакети, но halt командата си зависваше – хух все пак трябваше да има бъг 💡 . След тая цялата тарапана реших да инсталирам на чисто Centos 7 да видим дали ще ръмжи за /boot дял в LVM – 6.5 не позволява такава дързост. Стартирах си ISO-то и бях меко казано шокиран от инсталатора – всичко беше крайно не удобно „подредено“, напълно алогично с цел да е красиво. След известна борба успях със заветната цел и аха да се инсталира и гръмна, че трябва да си изнеса /boot-а извън LVM-a 👿 Това е крайно не сериозно и досадно, ако поради някаква причина забравиш да си увеличиш размера на boot дяла от 200МБ и понатрупаш стари ядра какво се случва.

В общи линии нищо не очаквах и пак съм разочарован от CentOS.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *