Крайно време беше се запася с по грамотен domain. Преди около седмица попаднах на уникално добрата оферта за .eu и нямаше как да не се възползвам. Няколко дни си играх да настроя машината понеже публичния ми адрес е динамичен и се искат някои хватки да се приложат, но почти всички проблеми са изчистени. Публичния ми адрес се подновява в ddns стил. Но винаги ще имам проблеми с доставчиците които кешират заявките, а винаги ще има такива, за съжаление това няма как да се избегне, ще видя ако реша, че ми е проблем ще сменя динамичния адрес с статичен. Това като цяло са разни бъдещи полемики които ще решавам някои друг път.

Засега стария домейн съм го направил да прехвърля към новия такъв и не мисля че ще имам проблеми. Необходимо е да подновите RSS адресите си за да сте сигурни, че получавате вярната информация, за което искам да се извиня за неудобството. Е стига толкова глупости мога само да се поздравя за добрата работа, която не беше малко особено като се има на предвид че почти не съм си имал вземане даване с DNS услугите и първоначално действах като на магия. Накрая обаче му хванах цаката и дори си разписах скриптче което върши черната работа на обновяването на записите, но това ще е тема за в бъдещи разговори след като по изуча из дълбини нещата.

p.s Забравих да пиша нещо важно промених кардинално домейна, защото предишния домейн беше избран с една определена идеална цел, която след толкова години се оказа, че няма да бъде осъществена поради множество причини. Иначе нямаше да е проблем mud-land.eu. Дори е по кратко но блога си е мои и си го водя с една единствена идеална цел – пиша за всичко онова което ме вълнува, и си струва да се сподели. Аз не пиша за всичко и не искам да пиша за всичко искам да оставя една част от себе си скрита. Моето лично пространство претърпя множество от промени. Надявам се тази да не е последната.

Време е за подскачане и релакс малко стига толкова коване 😉 😛

Наскоро ме беше ударила музата и бях писал за мечтите. Е от около 2 седмици ме терзаят разни мисли… Може би е време да…. да се откажа от една мечта. Дам съвсем правилно ме прочетохте. Един човек някога ми беше казал „Щом е трудно има защо да е такова“. Дам вероятно е така.

Сега като се замисля ако не беше тъжно щеше да е жалко. Преследването на вятърните кули, което води до – до нищо. Едно голямо празно НИЩО. По принцип се води, че съм силна персона, не се отказвам лесно, някои му казват инат аз мисля че е просто характер. Обикновено точно поради тази причина не се отказвам от нещо за което се боря. Боря се дори и когато знам, че шансовете не са на моя страна, тогава особено повече. Но всеки път да разбиваш стена и да виждаш, че след нея не те очаква нищо, освен въздушни кули, си е направо безсмислено.

Чудя се дали признавам падение или търся нова победа.

http://www.youtube.com/watch?v=3lLnKIkR5is