Нещо Дребно

Опит за мини гърчопис или описание на преживяването ми по Търново Утра на дистанция 32км:

Уроци, уроци, уроци – така бих обобщил Търноо Ултра (ТУ). Моята ретроспекция е, че нещата не минаха съвсем по план, но въпреки това съм доволен, че минаха.
Нещата се объркаха още в началото на миналата седмица със добре схванати и болящи прасци, който ме форсираха да почивам цяла седмица. Яко мачкане и почивка и се възстановиха ден или два преди ТУ. Така или иначе бях преглътнал, че няма да успея за 4ч (първоначалната амбициозната цел) и промених целта на 4:30-4:40. Недостатъчното обем определено не ми даваше увереност, че има как да се случат нещата, калта и а и опция за фалит също не ме радваха. Затова и планът беше да е консервативно и по леко. Отделно Сара спомена старо златно правило по добре да не си донатренирал от колкото претренирал!

• Урок номер 1 – не се занимавай да сменяш памперси на бебето като не ти е готова раницата. Забравих си пулсомера и малко манджа, но второто не беше фатално бях се запасил добре.
• Урок номер 2 – слушай хората като ти разправят, че 5л раница е малка – да определено ми дойде къса тоя път и ще се надградя на някаква по подходяща с джобове отпред, който не ме форсират да я свалям на всеки пункт да си вадя електролита например и да не се чудя как да направя да не ми ръби телефона на гърбът.
  До последният пункт нещата бяха супер добре за мен (дори и на баира на бедстващите), консервата си каза думата. На последният пункт бях точно за 4ч и си викам айде последен напън и ще влезем в графика. Да ама някой си беше забравил последните 2 изкачвания…
• Урок номер 3 – установих, че катеренето ми е по добре от спускането, на баирите не тичах но явно добре и бързо стъпвам и след това можех да си жуля на равното и в 2-та случая на баир почти само аз изпреварвах. На спусканията пълна скръб гледах ги как хората ме минават и аз пазех клетите колене. Определено на спусканията се товарех доста и там си ме болеше.
• Урок номер 4 – повече вода и по често хранене – сега на всеки пункт гледах да съм с празна фласка но реално не винаги се получаваше в мен имах фласки за 750мл не питайте защо е тая цифра (урок номер 2). Сумарно изпих около 2л електролити и 1л вода. Хапвах на всеки 45 минути отделно от пунктовете.

Друго което ме изненада каменистите участъци – буквално не знаех какво да правя там. 0 опит по подобно трасе и беше WTF. Калта вече я бях играл на Марково – държа да отбележа, че не паднах нито на Марково нито на ТУ а имаше бананови кори доста.
Накрая покрай реката – влагата и жегата също остро и рязко ме удариха. Абе след последният пункт както си тръгнах свеж и 5 минти по късно вече всичко беше различно.
Доволен съм, че завърших и усилието което положих не беше като на туризъм (от моя си гледна точка).
Отново научих ценни уроци , който ще влязат в употреба на Асеновградските баири 😄
Странични бележки за ТУ – добре организирано състезание, много хора, много емоции и много усмивки, бол хубави гледки. Основен плюс добре маркирано трасе, минимум шанс за изгубване да не казвам, че направо ми се струва невъзможно, трака на часовника не съм го ползвал и за секунда. Основен минус тоя масов старт, трябва да бъде разбит по дистанции, така ще намалее тапата. Така направиха на Марково и мога да кажа, че беше супер решение!

Time: 4/13/2025, 9:00:4

Duration: 05:01:48

Ascent/Descent: 1022 m 1051 m

Distance: 32.49 km

И сега моят скромен обзор за първото ми „дълго“

• Искам да кажа, че много се накефих накрая щях да се разплача от кеф толкова бях доволен. Имах цел да завърша и изпълних.,
• Тръгнах с напълно яснара идея, че не съм достатчно натрениран, което отчасти се потвърди, но отчасти не. Най голяма липса на Д имах, но до първият км деневилация си бях доста добре всъщност което много ме зарадва. Отделно тренировките в жега в адският град явно и те бяха голям плюс, че разни хора бедставаха от жегичка.,
• Можеше и по бързо да натисна на спусканията, но движех с компания и последните 2 км ги изоставих и там се раздадох. На много от спусканията преди това ги пусках и след това ходех по равното където можех да напъна за да ги изчакам. Пък и няма никакво значение поне за мен дали ще завърша за 5 часа и 40 минути или за 6 часа и 20 – първите отдавна са приключили. Движех с Димитър Стефанов, който се беше отказал от 160-та след 50-60км и беше дошъл за съпорт на жена си Мария. Те са жулустанци, аз лично не го знаех, но са много готини свежари и 2-та.,
• Сега по същество – определено феникс 6-та (стандартният модел) му идва тежко и повръща като му заредя картата на 30-та и пейс про и алармите за вода и храна и HRM-а и прочие. Определно по черните петъци ще гледам за FR955/965.,
• Тръгнах с бутилка изотоник и чиста вода. Тук е първото място което следващото дълго ще е корекция. Изотноника го заменям с електролит изцяло. Определено електролита ми действаше доста по добре направо даваше крила Отделно и изотоника е сладък. Другият път само електролит за състезание, за тренировки (кратки) изотоника си остава добра опция
• Храних се колкото можах но равносметката не е добра 4 гела като 1 кофеинов. По пунктовете 1 филия с лютеница 3 парчета диня, кашкавал малко и краставицииииии мале това как ме удряше ако от последният пукт си тръгнах с 3 краставички в ръка, забравих си зипъра.. Туй другият път ще тръгна с декатлонските пюрета + останалите ми мелита. Пюренцето е плодово и определено е по приятно за поглущане, недостатък му е че е 90 гр но пък както казах не се боря за черлните места така, че няма особенно значение дали ще нося 8 гела по 45гр или 4 по 90 и 4 по 45. Определено на пункта твърдата храна трябваше да е повече, ама не исшях 😄
• Fuji Lite 4-та доста яко се представиха по мое скромно мнение, не поддадоха никъде по ронляците, по останалите места бяха доста добе. Щети по краката почти няма.
• Не знам защо реших да тръгна с чорапи дето бях сурнал само 16км но те леко ме протриха, като цяло тялото освен стандартната умора няма особенни щети. Доволен съм
• Не бедствах въпреки лекото хапване, но добре си пих водата мисля, че към 3 литра и половина изпих като от тях половин изотоник и 1 л електролит.
• HRM-a може би му свърши батерията по средата ама и без това само ме дразнеше, че пулса ми беше крайно висок стартирах с пулс някъде към 170 а сутринта дори кафе не пих точно за да е максимално минимален пулса

Time: 8/17/2024, 9:05:3

Duration: 06:19:58

Ascent/Descent: 1541 m 1513 m

Distance: 33.07 km

Микротик устройствата разполагат с огромен набор от функционалности, но има разни странни и не обясними ограничения, който могат да те накарат да се чудиш дълго „ЗАЩО?“. Подобно ограничение е, че в настройките на dhcp pool може да се слагат само IP адреси за NTP сървъри, които да се раздават на клиентите но не и хостове. Ако искаме да използваме сървър от ntp pool и да го раздаваме на клиентите зад микротика имаме сериозен проблем – или трябва да сложим IP адреси от ntp pool проекта, каквито се резолват в момента, но нямаме гаранция, че ще продължат да работят за в бъдеще или трябва да мислим друга схема. Аз реших да бъде или то…

Микротик OS-а предлага възможност за писане на скриптове. Не мога да кажа, че съм експерт там, но не се притеснявам да я използвам, когато ми трябва. На кратко ще създадем скрипт, който резолва 4 NTP сървъра и след това конфигура dhcp pool-а ни с тях. Скрипта е доста елементарен:

{
:local s0 [resolve bg.pool.ntp.org]
:local s1 [resolve bg.pool.ntp.org]
:local s2 [resolve bg.pool.ntp.org]
:local s3 [resolve bg.pool.ntp.org]

/ip dhcp-server network set ntp-server="$s0,$s1,$s2,$s3" numbers=0
}

След което ни остава само да направим скрипта да се изпълнява веднъж на седмица да речем – поне за мен това е много разумен период а това, че имам 4 адреса за NTP е достатъчно безопасно дори и някой от тях да спре да работи:

/system scheduler
add interval=1w name=ntpSet policy=\
    read,write,policy \
    start-date=nov/02/2020 start-time=20:17:14

Напоследък чета доста не типични за мен неща, това е приятните такива…. (това е от преди над 1 година)

Умира бавно този…
който не пътува,
който не чете
и не слуша музика,
който не открива
очарование в себе си.

Умира бавно този…
който разрушава
себелюбието си,
който отказва помощта,
който не търси разнообразие.

Умира бавно този…
който се превръща
в роб на навика,
минавайки всеки ден
по същите пътеки,
който не рискува
да се облече в различен цвят
и не разговаря с непознати.

Умира бавно този…
който бяга от страстта
и водовъртежа на чувствата,
които връщат блясъка в очите
и спасяват тъжните сърца.

Умира бавно този…
който не променя живота си,
когато е недоволен от работата
или любовта си,
който не рискува сигурността
за неизвестното,
за да преследва една мечта,
който не се решава поне веднъж в живота си
да избяга от мъдрите съвети.

Не умирай бавно… Живей днес!

Рискувай днес! Действай днес!

Не се оставяй да умираш бавно!

Не забравяй да бъдеш щастлив!