Напоследък и малкото свободно време което имах се изпарява тотално. Работа учене програмиране, един безкраен цикъл – протяжен лепкав дори и малко досаден. В цялата монотонност на ежедневието което ме е погълнало, ако понякога не ми се случват щуротии – дори няма правя разлика между дните седмиците….. Например миналата неделя вечер като се прибирах от Пловдив след Cisco академията ми имах сериозен инцидент с колата, за моя радост всичко се размина леко и пострадали няма 🙂 Ако не беше това нямаше да запомня изминалата седмица с нищо сериозно. През тази седмица ме тормози Python уча го защото ще пиша един доста засукан софтуер и вече му е поставено началото и моята роля ще е да дебъгна старата част и допиша новото. Езика е адски приятен ицзяло обектно ориентиран и ненормално бърз. За сравнение с php разликите са около 2 пъти и малко в ползва на python а за използвани ресурси около 8-9 пъти. Никак не малки цифри. Е времето ми свърши трябва да се изстрелвам по задачи, а в късната част на нощта трябва да напиша един скрипт за MAC OS X.

http://www.youtube.com/watch?v=0-zPWBu–Q4

Еми не елесно да си тъп чак улра тъп. Упях да си затрия базата данни за месец и половина назад с само с няколко магически движения на ръката 😀 Наи напреди си чситех логовте от базата данни дето ги бях напълнил с глупости и по погрешка забравих да си допиша where клаузата и затрих цялата статистика, без да му мисля веднага я възтанових от бекъпа дето уж се прави всяка сутрин в 05:10 ама поради няква неизвестна ми и на мен причина е спрял да се прави на 3-ти август пък и аз като си знам че нещо работи не го ръчкам особено ако е мое творение 😀 И така сега всичко ми е с месец и половина назад даеба как може да съм такова кухо пърче.

Ако човек не мисли за проблемите си или просто ги игнорира хаби много енергия, но пъ за сметка на това успеха е променливи резултати. Когато се правиш че всичко е нормално нещата стават с една идея по прилични.

Напоследък се занимавам  душевните ми мизерлъци, вероятно съм болен и от бронхит… Отделно се опитвам да задвижа някои неща които са супер важни за бъдещето ми. Тотално съм без време за себе си. Всеки ме дърпа на някъде, малкото време които имам се опитвам да прекарам в четене или мислене, и двете не ми се отдават много. В къщи успявам да прекарам едва час или необезпокояван…. Все пак всичко не е чак толкова сиво и безлично и нерадостно, случи се нещо което неочаквах да се случи или поне започна да се случва 😀 Ще изчакам преди да вляза в подробности