Кое е онова нещо което те движи напред, благодарение на което надскачаш възможностите си отново и отново, благодарение на което намираш неподозирани сили в себе си – мечтите. Всеки един ден малко или много е изпълнен с мечти. Ако човек не мечтае че утрешния ден ще е по добър предишния , то тогава дори няма смисъл да се буди сутрин. Независимо за какво мечтае човек то това е неговата основна сила. Ако трябва обаче да се откажеш от някоя мечта, колко сила трябва да притежаваш, за да разкараш нещо в което вярваш или обичаш или се стремиш от съзнанието си. Колко смел и разумен човек трябва да си? Не знам . Аз не съм такъв, дори и да виждам, че е безмилостно или безнадеждно нещо по детски тайничко се надявам и мечтая. Това може би се дължи на факта, че не умея да се предавам лесно, то това почти ми е невъзможно.

Днес за пореден път върнах рутерче от от ония свят – беше му изгорял WAN порта и общо взето стваше за хвърляне само. Да ама не понеже беше подходящ за *WRT firmware го флашнах и подмених WAN порта да е един от тези за LAN ето и самата процедура като цяло е фасулска

Не позволява да се върнат първоначалните настройки на vlan0ports
nvram set manual_boot_nv=1

Маха порт 4(0) от Lan портовете
nvram set vlan0ports=“3 2 1 5*“

Порт 4 става WAN порт
nvram set vlan1ports=“0 5″

Запазва промените
nvram commit

Рестартира рутера
reboot

Процедурата е пробвана на Tomato WRT и работи 100%, подобна ще е и за Open WRT а DD-Wrt си има направо графичен инструмент  gui-то. Като цяло процедурата е стандартна за повечето рутери стига да поддържат VLAN-и за да могат да се вкарат различните портове в различни сегменти на мрежи.

Напоследък и малкото свободно време което имах се изпарява тотално. Работа учене програмиране, един безкраен цикъл – протяжен лепкав дори и малко досаден. В цялата монотонност на ежедневието което ме е погълнало, ако понякога не ми се случват щуротии – дори няма правя разлика между дните седмиците….. Например миналата неделя вечер като се прибирах от Пловдив след Cisco академията ми имах сериозен инцидент с колата, за моя радост всичко се размина леко и пострадали няма 🙂 Ако не беше това нямаше да запомня изминалата седмица с нищо сериозно. През тази седмица ме тормози Python уча го защото ще пиша един доста засукан софтуер и вече му е поставено началото и моята роля ще е да дебъгна старата част и допиша новото. Езика е адски приятен ицзяло обектно ориентиран и ненормално бърз. За сравнение с php разликите са около 2 пъти и малко в ползва на python а за използвани ресурси около 8-9 пъти. Никак не малки цифри. Е времето ми свърши трябва да се изстрелвам по задачи, а в късната част на нощта трябва да напиша един скрипт за MAC OS X.

http://www.youtube.com/watch?v=0-zPWBu–Q4

От 2 дни изцяло разкарах Windows Mobile-то и съм инсталирал върху NAND-a Android 2.2 на моя HTC Kaiser. Като цяло наблюденията ми са позитивни – не че имам време за задълбочена работа и изследване на шитните дето се стартират на телефона и прочие но ми допада най малко идеятаm че има един нормален терминален емулатор, че мога да си забия на телефона top, ls, iptables, telnet или ssh за да си свърша работа нормално отдалечено. Имам леки забележки по яденето на оперативната памет но вярвам, че ако му забия един SWAP дял ще се подобрят нещата. Като остане време ще се занимая по подробно с изследване на init структурата на тая глупост да видя колко излишни неща ще махна и дали ще успея да сваля времето на стартиране.

От около една седмица вече съм собственик на HTC TyTN 2. Продадох си стария HTC TyTN 1 и с известно доплащане си купих Kaiser-a(кодовото име на TyTN 2). Новия ми комуникатор се различава от стария с доста по добрия си хардуер – по ново поколение ARM процесор, 2 пъти повече оперативна памет по голям NAND за ROM-a. Отделно че разполага и с GPS което безумно много ми липсваше в стария Hermes. Предишния собственик не беше експериментирал с машинарията и затова цялото удоволствие от SPL-ването и отключването и се падна на мен 🙂 Към момента го карам с Android през мемори картата, че нещо напоследък не съм възхитен от дроида и мисля да си поиграя да портна Openmoko GUI. Работата ми по предишния проект приключи като портнах Touch Screen driver-a. Вярвам имаше още хляб в проекта но нямах нито време нито нерви да се занимавам и с него. Засега ще карам с Android-a докато не ми остане време да си портна Openmoko-то все пак дроида колкото и да не ми допада е по добре Windows Mobile 😉 Имам разни забележки по работата на телефона но проекта е прекалено напреднал тепърва да се включвам в тимът на разработчиците.