Днес беше последния пирон в ковчега и реших да драсна няколко пояснителни реда към поста ми безсмислено 🙂 Така да обясня какво се случи – днес един човек ми каза – брей и ти си имал душа 😆 Ами шанс майна под оная брутална обвивка лед, под пластовете на сила и твърдост и прочие има душица дето пърха и търси красивото в света. Е не по детски и с розови очила но има я оная позитивна сила която и дава усмивката сутрин или пък те кара виждаш лъч светлина в края на тунела или просто се надява понякога на някое малко чудо колкото и да не вярва в тях 😉 Да не съм безчувствено копеле дето не знае какво прави просто понякога (обикновено) съм сдържан, прикрит но не и лицемерен. Предпочитам хората около мен да не виждат какво се случва в главата ми, държа на личния си свят не по малко от другите а чувствата са свръх интимни според мен. Някои хора си мислят, че имам проблеми с изразяването на емоциите – ами може и да са прави, а може и да не са 🙂
Така стига толкова глупости да премина към втората интересна част от поста – коментара на Лили. Хммм коментара е абсолютна мистика дори и за мен. Авторката му ми е непозната предпочитам да вярвам, че е някои човек които е видял нещо което му е харесало и го е из коментирал. Вярно звучи адски истински и искрена но – шанс, опитах се да се свържа с автора на коментара но нищо не се получи – нямам обратен отговор. Бих се радвал да говоря с човек с толкова силна емоция като нейната предизвикана от щуротии като моите 🙂 Радвам се когато карам хората да се чувстват щастливи.
Третата и последна интересна част бяха няколко въпроса – За кой е адресирано? Ами не знам честно казано. Не съм го писал с определена цел да предизвикам емоция в определен човек по скоро ми се пишеше нещо и това ми се въртеше в главата – бях малко тъжен и затова емоцията която носи е такава 🙂
