Наобядвах се. Качих се в колата, завъртам ключа – запали веднага. Мотора замърка, мамка му звука на 6-те цилиндъра е уникален. Отворих си люка на тавана, въпреки че не беше топло времето обичам като в колата ми е ествествено светло. Звука от ауспаха стана още по отчетлив и приятен. Найстина дория сами звук създава удоволствие от седенето в нея. Бавно отпуснах съеднителя веднага тягата на 130-те коня се усети. Бавно излязох на главния път към рабоатата ми.Пътя е почти идеално гладък за да се движа с скорост неколкократно над разрешената. Въпреки това я изрязах само за 10-тина секунди, удоволствието на 2-ра с 7000 оборота в минута е уникално – шума е от истинска мощна свирепа машина която създава чуството, че летиш. Пък и почти лети движя се с 100км/ч. Намалям! Скоро ше достигна автогарата и след това ме чака прелез. Минаваики през автогарата момче и момиче се движат хванати за ръка. Момичето се извърта и ме проследява с поглед. Намалил съм почти до 0 за да премина през прелеза. Подавам рязко газ на излизане 2 момичета почти магнетично се обръщат след мен. Настинагм лъскава нова кола до едно училище. Там и оставям място че ме чака завои в ляво и пешеходна пътейа. Изчакваики на кръстовището ме поздравят познати раддваики се на бижуто ми. Потеглям вече е добре разгрята и конете под капака още по живи, ускотенито ме залепя за седалката, неколкоратно. Достигам до офис а ми неусетно правеики зиг заг между паркиталите автомобили. Стабилноста на пътя е поразяваща! Качвам я бавно на тротоара и изчаква няколко секудни, мамка му звука е толкова красив плътен и плашещ, сякаш чуваш чичко които те мъмри и е готов всеки момент да ти се скара. Изключвам мотора и излизам. Обръщам се и се усмихвам, ебаси и късметлията съм това е моето возило!

http://www.youtube.com/watch?v=7vhamVyv6Og

Мисля че май най накрая доиде времето в което ще кажа сбогом xmms . Дълги години това ми беше любимия плеър поради кила прични

  • лек
  • бърз
  • убен и прост интерфеис
  • без излишна функционалност

какво му требе повече на човек 😉 За съжаление остaря отделно, че е e i GTK1, абе вече е повече от мрално остарял. Отделно почна да има склонност към бъгове с новия GNOME 2.28.  Винаги съм обичал winamp like плеърите. Адски много време в линукс липсваха такива единствената алтернатива което що годе стaваше беше audacious котио беше адски бъгав и супер неприятен за работа особено в новата си 2-ра версия гърми за щяло и нещяло. Но преди няколко дни попаднах на QMMP още с първиото му стартиране ми направи впечетление интерфеиса – точно такъв какъвто ми харесва. Поработих видях че е без бъгове, има си и плъгинче за LAST.FM вграден в него което е още по приятното. Също адски важно че е сделяно в русия 😉 и няма проблеми с подръжката на CP-1251. След втория ден работа с стабилната версия ми се ще да тествам и бетата поне да видя някои и друг бъг 😆 . Плеърчето се оказва далеч по добро от колкото очаквах. Вече ми стана основен на всичките машини, изкормих из дъно всичко друго което е непотребно и освобдих място 😀

Аз съм човек на 24 години. Това е една добра възраст за да направи човек всичко онова което мечта без задръжки без притеснения, особено като се има на предвид, че нямам жена и деца. За моите 24 лазарник съм матерално щаслив човек – имам колата която съм искал да имам, а повето хора въздишат по нея, добре подплатена и сравнително престижна работа, собствено жилище, достаъчно техника с която да се глезотя когато си искам. В следващия момент винаги възниква въпроса какво от това. Всичко гореспоменато не ме прави по добър или по лош човек от останалите, каде е смисъла тогава? Защо се бъхтем толкова много. В крайна сметка всички приключваме 2 метра под земята, кое е онова нещо което наистина остава след нас доказващо, че някога сме съществували, че сме водили живота които искаме а не просто сме живуркали? Мамка му няма такова доказателство освен в нашите глави.

Крайно време беше да драсна нещо 🙂 Първата ми блогинка за годината няма да е техно shit 😉 хехехехе ще си пиша за моите си щуротии. Чуствам се един адски замаян, гравитиращ, сякаш съм отделен от реалноста. Ежедневието ми преминава в мислиза работа, за проекти за нея, за колата, и други дребни душевни терзания. Понякога имам чуство че дните просто се сливат един дълъг седмичен миг. Сега в дребен пристъп на главобол и подтисната деменция дори немога да пиша смислени неща. Затова ще ви черпя едно хубаво парче, което е от сериала 4400 и силно ви го препоръчвам.

Вече окончателно чао чао лято. Влязохме в септември, както казват старите хора ако в месеца няма „р“ значи е летен 🙂 Освен че започвам според мен така симпатичния сезон есен кадето нещата са едни таквиа, спокоини бавни дори миризмата на въздуха е адски спицифична за него, започва и моята депреси която ще продължи още около 11 дни – до рожденния ми ден. Както някои от вас знаят Neo-то мрази много, неща почти хеитър си е 🙂 , а рождения му ден е на номер 2 в списъка. Повече май мразя коледа 😉 Ебаси ще остарея с още 1 година, ужас вече ще стана 24. Това си е началато на един доста сериозен етап от живота на човек. Ще ми се наложи да променям малко по малко младежкия си вкус за дрехи, момчешките ми маниери, абе нищо хубаво 😆 Ако тия дни не се гръмна и не ви драскам по някои ред да знаете че е заради малоумния ден ден. Етови и една есенна песничка ако съм ви я показвал преди ша ма извинявате :mrgreen: