Преживях малка драма с диска на лаптопа ми. След фиксването на проблема при apt-get update лъсваше следният крайно не приятен край на процеса

E: Encountered a section with no Package: header
E: Problem with MergeList /var/lib/apt/lists/debian.ipacct.com_debian_dists_sid_contrib_binary-i386_Packages
E: The package lists or status file could not be parsed or opened.

Както обикновено проблема е крайно очевиден /var/lib/apt/lists/debian.ipacct.com_debian_dists_sid_contrib_binary-i386 не може да бъде прочетен коректно. Фикса е също толкова елементарен колкото и самата диагностика на проблема:

 rf -f /var/lib/apt/lists/*

В крайна сметка резултата е форсирана синхронизация на apt.

Преди няколко дни забелязах че мясото в / (root дяла) ми е намаляло кардинално. Прегледах набързо за някакви големи свали файлове но не открих нищо. WTF ??? След това започнах да търся директория с неочаквано по голям размер от очаквания  – такава се оказа home директорията ми. След още по кратко разглеждане на нещата се оказа че ~.Skype/ е директорията която ми яде от HDD-а. Една бърза la -lah веднага показа че най големите файлове ми са от вида chatmsg1024.dbb chatmsg512.dbb и прочие. В дейтали това е историята на вашия skype chat. Общо взето решението е да изтриете само тези файлове така ще се занули историята ви ако подържате таква но все пак искате да запазите историята си за прехвърляните документи да речем. Това става лесно с командата

$ rm -rf chat*

Следната команда изтрива всички файлове започващи с chat. Винаги съществува варианта да се забрани history log-a но при мен това не е решение.

В действителност тези файлове са изключително интересни понеже от тях доста лесно може да се разчете цялата skype история – с кой сте говорили какви файлове сте прехвърляли и какво сте си писали. Но това е тема за някое бъдещо писане.

ps Тези наблюдения са направени върху skype 2.2.35

Enhanced by Zemanta

След дълго двумесечно обмисляне взех решение да напусна настоящата си работа.  Днес ми беше последния работен ден. До момента работех в продължение на 4 години и половина (горе долу)  мога да кажа, че за мен беше адско удоволствие и привилегия да работя с едни от най- добрите linux администратори в българия. Работих в един от най големите интернет провайдъри в южна България което ми даде ужасно много опит, стимул, жажда за нови знания както и необходимостта от такива. Дължа всичко което съм постигнал на колегите си които ми помагаха и ме насърчаваха, но идва момент когато човек се чувства не достатъчно добре. В последната 1 година спрях да обичам мястото на което живея, спрях да чувствам ония неистов хъс всеки ден да откривам новия свят и да мори мозъка ми някоя интересна главоблъсканица. Всичко започваше да става все повече и повече някаква рутина, което не е на добре.

Ужасно ми е мъчно за колегите за работата ми за обедите за ароматното кафе рано сутрин. Всичко това ще ми липсва но някои неща просто имат нужда от промяна. При мен смята, че е крайният момент за това. Надявам се че взех правилно решение в преди че на настоящото ми място бях като скала, никои нямаше власат да ме измести от позицията в която бях. А сега започвам нещо със не коренно различна дейност но до го ляма степен по различно от това което правех. Знам че малко или много всичко е приключение, но как разбираме че сме живи. 🙂 Не може винаги на сигурно да се играе.

Стискайте ми палци и ми пожелайте късмет!

Днес докато се ровех попаднах на следния пост в блога на един очвек. Общо взето той е казал много повече от колкото аз мога да кажа или обмисля. Вкрайна сметка си остава в постоянното преследване на мечтата… новата поредната. Вероятно аз съм романтик или съм слаб и не мога така лесно да се отказвам.

Живота е адски де мотивираща кучка!