Както знаете живея в едно малко малко местенце почти на края на света, или дори да не е края на света можеби малко след него тои свършва. Като цяло в него липсват много нещо чак толвкоа много че на много хора дори не им липсват, тафтологично звучи ама си е тъй. От днес в моето любимо градче вече си имаме цефрова централа на БТК. Хех звучи ви някак си така едно смешно, широко ви около врата имате си цифрова централа от кила време 🙂 , пък и мен какво толкова ме грее че се дигитализирираме. Ами чесно казано нищо просто харесвам  програса малко или мнгоо иначе БТК от много, много време не пипам 🙂 мобилните ми стигат. Все пак мисълта ми беше че щом някои прави нещо за едно така мъничко местенце значи не всичко е загубено, можеби някога и края на света ще спре да свършва тук 😉 Замалко да забравя на всичко мои родни симпатяги 😉 вече стационарните ви номера ще са от 5 цифри като пред стари си номер добавите 6-ца 😉 Ще може да виждате кои ви търси ако си имате телефонка с дисплеиче например също 😉

Има ли моменти в които просто искаш да кажеш маината ти, не ме занимаваи бе пърцал. В последствие разбираш че обиждах хора без причина просто така защото днес ти е черно пред очите. Защото ония смотанях е без шапка или някое е взимал любимите ти дъвки преди теб. Често хората се държат егоистично и аругантно, просто така, приемат всичко за даденост и че всичко ще бъде както вчера миналия ден…. Но понякога нараняваме, дори и по онзи невидим начин хората ги боли, и мамка му просто понякога е късно или прекалено рано а „съжалявам неисках бях тъпо парче сорка“. В някои моменти вършим безумни неща и безмислено съжаляваме или тъсим прични в другите „абе то глупак видяли го“ вместо да погледнем себе си и в този адски истински момент да се погледнеш в огледалото да прозреш отвъд кожата месото и кръвта, да разбереш дали наистина харесваш това което виждаш. Дали товва е най- доброто което можеш да дадеш/получиш. Чустваш ли се одовлетворен от себе си. Ако отговора е да добре дошъл в прекрасния свят. А ако ли не „Канзъс вече не е същия Дороти“ взима синьото хапче беиби погледни се виж се в очите на другите 🙂 а не космат или рошав или изрусен или… безброи епитети. Просто се поглени.

ps Написаното в поста е написано в абслютна деменция, връзки с деитвителни лица или случки са абсолютно случаини 🙂 просто малко разхвърляни мисли 🙂

Днес един от колегите има 10 годишнина от свадбата си 🙂 Изключително симпатична новина. Искам да отправя най- хубави пожелания и им желая 10 пъти по толкова да празнуват брачен живот 😉

Новината е изключително хубава и караща човек да си даде сметка. Какво кара хората да се женят (омъжват). Например вече двама от приятелите ми са пътници 🙄 единя се е оженил през лятото а другия тепърва но си живее съвсем порядъчно на брачни начала, то има и трети но тои не се е разбързал 🙂 Както и да е мисълта ми е какво те кра да се обвържеш отвърд другото ниво – любовта, не звучи ми прекално несериозно. Като цяло любовта само по себе си е нещо сериозно но за такова решение  😯 та в едно женско списание бях чел че тя е коктеил от хормони с опрделено деиствие и продължителност. Да верно под въздеиствието и можеби се женят хората, но това сие  безумно сериозно. Трябва да имаш на идея освен че някога можеби любовта ще си отиде, защото е адски противоестествено да желаеш нещо което имаш, трябва да можеш да стигнеш до фазата в която знаеш че стози човек ще го има разбирателството и търпимоста. Фен съм на доживотните бракове 😉 Уф отдалечих се та се чудех дали човек взима тоа решение на базата на мисълта или просто след 5-тия месец страстна изгаряща любов предлага да се ожени за приятелката си.  Има го и другия вариант – „Кога разбрахте че госпожа Х е жената за която трябва да се ожените. КОгато разбрах че госпожа Х е в 3-тия месец.“ Е това вече е най тъпият вариант брак по задължение. Нещо досат са ми хаотични мислите. Като цяло просто ми се върти в главата как може да си сигурен че това е човека, че всичко вкраина сметка ще е наред. Мисля че няма отговор на тоя въпрос 🙂

ps Имам си редактор на блога ми 😎 Най- после спирам да тормозя хората ми с прекрасни ми правопис и хихихихихи 😉

Потребителя е едно интересно същество. Като цяло всички ние сме потребители, както и предлагаме такова нещо 🙂 Доста двоинтвена връзка… Както и да е, общо взето съм разделил потребителите на няколко групи споиред капацитета си. Едните успват да си купят ядрена бомба и си я слобяват сами това са адвансе пичовете 😉 Други си копуват моторна резачка след внимателно четене на инструкциите се справят ти ги квалифицирам като нормално напреднали. Трети си слагат нови лампи ама до половината им се налага да викнат приятел които да довърши тия вече са нормално назаднали 😆 и последната група копува си киткат от магазина и се връща да пита как да го отвори 😉 тия аз им викам консуматори. Като цяло пиша заради последната група такива. Тия същества неспират да ме измувят с своята природа и поведение. Като цяло за тях едни интрукции ако не са добре фотографирани и ръководтвото за поставяне на казанче не е поне 200 страици на майчин език се връщат в магазинза заради дефектен продукт, поради защото неса успели да се справят с нелеката задача по използването му. Те обичат да получават нещата максимално улеснени, сдъвкани че и даже наполовина смелени 😉 По лошото е че както консумират така и живеят, спят ядат, правят секс, обучават децат си на същата консуматорска деиност. Никои не иска спуер умения да сплаиснеш оптично влакно или да си пренапишеш драивера в бинарен код 🙄 но понякога е необходимо малко да напрегнеш ония ганглии дето само седи и прашасва… Верно винаги е по лесно някои да свърши онова което ти трябва да направиш или да го получиш наполовина готово, но когато живота ти се сведе до ултра сложния избор между кои канали на телевизора да гледа… кажи ми че си жив… спа, ям, сера , дишам следователно съм жив. Да бе съществуваш! Няма нищо лошо да има таквиа същества те далеч по силно показват колко другите 3 групи ги превъзхождат.

Съжалявам ако съм обидил някои, но мразим тъпи същества!!!

Преди малко се прибирах от работа, адски особена нощ. Тъмното сякаш се полепя по теб, един особен аромат на нощ има. Едно времено краси и мистично.

Днес ни напусна една колежка 🙁 общо взето в малкия ни колектив сме адски добре сплотени и малко или много чисто колегиалните отношения сме ги надскочили. Беше много тежко знаеш че човека е направил правилния избор и искаш да се радваш, ама няма как. Знаеш че ще ти липсва. Въобще не и се сърдя знам че е направила правилния избор, офертирали са я за страхотна работа и си пълно безумие да откаже. След няколко дни ще е в Дубай на командировка 🙂 😉 Ще ни липсваш Крас, внасяше една позитивна светлина в офиса ни 😎

Опитвам се да започна работа по един сериозен проект 🙂 като цяло права първи плахи стъпчици за да не бъда винаги наемник. Наистина си харесвам работата и фирмата но някои ден просто трябва да започна да работя за себеси 🙂 пък и проекта „жената на шефа“ трябва да бъде реализиран 🙄 😆 Засега няма да издавам подробности около проектчето когато имам работеща бета ще свирна на достатъчно хорада започваме тестове 😉