Днес докато се ровех попаднах на следния пост в блога на един очвек. Общо взето той е казал много повече от колкото аз мога да кажа или обмисля. Вкрайна сметка си остава в постоянното преследване на мечтата… новата поредната. Вероятно аз съм романтик или съм слаб и не мога така лесно да се отказвам.

Живота е адски де мотивираща кучка!

Кое е онова нещо което те движи напред, благодарение на което надскачаш възможностите си отново и отново, благодарение на което намираш неподозирани сили в себе си – мечтите. Всеки един ден малко или много е изпълнен с мечти. Ако човек не мечтае че утрешния ден ще е по добър предишния , то тогава дори няма смисъл да се буди сутрин. Независимо за какво мечтае човек то това е неговата основна сила. Ако трябва обаче да се откажеш от някоя мечта, колко сила трябва да притежаваш, за да разкараш нещо в което вярваш или обичаш или се стремиш от съзнанието си. Колко смел и разумен човек трябва да си? Не знам . Аз не съм такъв, дори и да виждам, че е безмилостно или безнадеждно нещо по детски тайничко се надявам и мечтая. Това може би се дължи на факта, че не умея да се предавам лесно, то това почти ми е невъзможно.

Напоследък и малкото свободно време което имах се изпарява тотално. Работа учене програмиране, един безкраен цикъл – протяжен лепкав дори и малко досаден. В цялата монотонност на ежедневието което ме е погълнало, ако понякога не ми се случват щуротии – дори няма правя разлика между дните седмиците….. Например миналата неделя вечер като се прибирах от Пловдив след Cisco академията ми имах сериозен инцидент с колата, за моя радост всичко се размина леко и пострадали няма 🙂 Ако не беше това нямаше да запомня изминалата седмица с нищо сериозно. През тази седмица ме тормози Python уча го защото ще пиша един доста засукан софтуер и вече му е поставено началото и моята роля ще е да дебъгна старата част и допиша новото. Езика е адски приятен ицзяло обектно ориентиран и ненормално бърз. За сравнение с php разликите са около 2 пъти и малко в ползва на python а за използвани ресурси около 8-9 пъти. Никак не малки цифри. Е времето ми свърши трябва да се изстрелвам по задачи, а в късната част на нощта трябва да напиша един скрипт за MAC OS X.

http://www.youtube.com/watch?v=0-zPWBu–Q4

Днес беше последния пирон в ковчега и реших да драсна няколко пояснителни реда към поста ми безсмислено 🙂 Така да обясня какво се случи – днес един човек ми каза – брей и ти си имал душа 😆 Ами шанс майна под оная брутална обвивка лед, под пластовете на сила и твърдост и прочие има душица дето пърха и търси красивото в света. Е не по детски и с розови очила но има я оная позитивна сила която и дава усмивката сутрин или пък те кара виждаш лъч светлина в края на тунела или просто се надява понякога на някое малко чудо колкото и да не вярва в тях 😉  Да не съм безчувствено копеле дето не знае какво прави просто понякога (обикновено) съм сдържан, прикрит но не и лицемерен. Предпочитам хората около мен да не виждат какво се случва в главата ми, държа на личния си свят не по малко от другите а чувствата са свръх интимни според мен. Някои хора си мислят, че имам проблеми с изразяването на емоциите – ами може и да са прави, а може  и да не са 🙂

Така стига толкова глупости да премина към втората интересна част от поста – коментара на Лили. Хммм коментара е абсолютна мистика дори и за мен. Авторката му ми е непозната предпочитам да вярвам, че е някои човек които е видял нещо което му е харесало и го е из коментирал. Вярно звучи адски истински и искрена но – шанс, опитах се да се свържа с автора на коментара но нищо не се получи – нямам обратен отговор. Бих се радвал да говоря с човек с толкова силна емоция като нейната предизвикана от щуротии като моите 🙂 Радвам се когато карам хората да се чувстват щастливи.

Третата и последна интересна част бяха няколко въпроса – За кой е адресирано? Ами не знам честно казано. Не съм го писал с определена цел да предизвикам емоция в определен човек по скоро ми се пишеше нещо  и това ми се въртеше в главата – бях малко тъжен и затова емоцията която носи е такава 🙂

Ако човек не мисли за проблемите си или просто ги игнорира хаби много енергия, но пъ за сметка на това успеха е променливи резултати. Когато се правиш че всичко е нормално нещата стават с една идея по прилични.