Вчера направих първия си изпит за Cisco академията на която ходя. Поради факта че си затрих постовете маи го няма обяснението, че почвам такова училище. И така дам започна акдемията дори първото и събиране беше на рожденния ми ден- приех го като късметлиики знак 😉 Общо взето академията определено ме радва, защото научавам теория за много от нещата които практикувам която ми е убягвала по един или друг начин, отделно краинта цел сертификат за CCNA Exploration е изключително важна за мен а и сама по себе си е едно голямо предизвикателство за мен. Та схемата е следната след всяка глава която взимаме имаме изпитчета за да си сверяваме знанията. Накрая на всеки семестър а те са общо 4 ще имаме изпити пак върху целия семестър и накрая на 4-тия семестър ще положим няколко изпита подговрящи ни за последния изпит които да ни сертифицира като Cisco експерти. Та по ред на тая схема вчера си направих теста за втора глава – първия такъв защото първа глава е само въведение. Изпита беше с положителен резултат за мен изкарах 89.1%. От максимални 46 точки изкарах 41 😀 прилично мисля но все пак се надявха за над 90%. Това не е от кои знае какво значение въпроса е всичките изпити през семестъра да съм го покрил с над 70% мисля.

Ето малко слънчева музика от един мои познат JaGWaR младежа прави разкошна музика.


Еми не елесно да си тъп чак улра тъп. Упях да си затрия базата данни за месец и половина назад с само с няколко магически движения на ръката 😀 Наи напреди си чситех логовте от базата данни дето ги бях напълнил с глупости и по погрешка забравих да си допиша where клаузата и затрих цялата статистика, без да му мисля веднага я възтанових от бекъпа дето уж се прави всяка сутрин в 05:10 ама поради няква неизвестна ми и на мен причина е спрял да се прави на 3-ти август пък и аз като си знам че нещо работи не го ръчкам особено ако е мое творение 😀 И така сега всичко ми е с месец и половина назад даеба как може да съм такова кухо пърче.

Ако човек не мисли за проблемите си или просто ги игнорира хаби много енергия, но пъ за сметка на това успеха е променливи резултати. Когато се правиш че всичко е нормално нещата стават с една идея по прилични.

Напоследък се занимавам  душевните ми мизерлъци, вероятно съм болен и от бронхит… Отделно се опитвам да задвижа някои неща които са супер важни за бъдещето ми. Тотално съм без време за себе си. Всеки ме дърпа на някъде, малкото време които имам се опитвам да прекарам в четене или мислене, и двете не ми се отдават много. В къщи успявам да прекарам едва час или необезпокояван…. Все пак всичко не е чак толкова сиво и безлично и нерадостно, случи се нещо което неочаквах да се случи или поне започна да се случва 😀 Ще изчакам преди да вляза в подробности