хърлива работа или кратка минорна история

ебаси понякога се чуствам толквоа предаден или… ядосан и нензма си каков. Знам че съм прекално емоционален ама понякога просто ми е трудно да преглътна отношение от човек от които несъм заслъжил подобно нещо. Несъм наранил или пък несъм обидил. Държал съм се оптимално най добре, а дали тои заслужава това. С неговите студени слова и безизрани фразни. Поняго се чудя давам ли прекалено много в.. обречена кауза. Знам че съм имагинерно създание блуждаещо между реалноста и мечтите но ми се ще света да е едно малко по добро място. Знам че тоя блог е далеч по различен от всички останли, но е на прима виста няма друг начин 🙁 Както и да е понякога просто нещата така им е писано да се случват. Никога няма как да очаваш да получиш това което даваш или поне нещо равностоино. Дори не е нормално да очаваш да получиш ама нали сме хора и се придържаме към другата част.  Знам че нешата не са такива каквито изглеждат ама нараняват досатъчно и бе да са такива. Аз съм доста горделиво същество и можеби е време да покажа че съм такова или просто… да продължавам с имагинерния ми свят. Понякога на чове е нужно сами дума или 2 за да се почуства по добре 🙂 дори има и рама 😉 А когато се измъкваш с плоски обещания или още по лошо извинения сорка ама това си е грубо. Не ми стига че dhcpd-то ме тормози ами пренебрижителното отношение.

Сами знаете че несъм хъльо дето мрънка за глупости надявам се да не разбрете поста ми по грешен начин 🙂

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Anti SPAM * Time limit is exhausted. Please reload CAPTCHA.