приказка

Днес попаднах за пореден път на това прекрасно…

ПРИКАЗКА
Заспиваше ли?
Май,че те събудих…
Прости ми, че дойдох при теб сега!
Душата ми се стяга до полуда
в прегръдката на моята тъга!
Самичък съм, а тъй ми се говори,
устата ми залепва да мълчи!
Не ме пъди!Ще си отида скоро,
аз тук дойдох на бурята с плача.
Ще седна до главата ти, ей тука
и ще ти разкажа приказка една,
в която е положил зла поука
един мъдрец от стари времена…
***
…Един разбойник цял живот се скитал
и нивга се не връщал у дома,
и вместо сърце, под ризата си скрита
той носел зла и кървава кама.
Преварвал той замръкнали кервани
и само денем криел своя нож,
а ножът му от кръв ръжда не хващал,
човекът като Дявола бил лош….
…Но и той един ден от умора
под слънцето на кръстопът заспал.
Подритвали го бързащите хора
и никой до главата му не спрял…
Само малко дрипаво момиче
главата му покрило със листо.
Заплакал той,за първи път обичан,
заплакал той, разбойникът. Защо ?
Кое стоплило туй сърце кораво,
нестоплено в живота никой път?
Една ръка накарала тогава
сълзи от кървав поглед да текат.
Една ръка, по-топла от огнище
дала на главореза онова,
което той не бил закупил с нищо-
ни с обир скъп, ни с рязана глава.
***
Но ти заспа, а тъй ми е студено!
Онуй приказно момиче,где е то?
То стоплило разбойника тогава,
а ти тъй мен не стопли никой път.
ЗАЩО?

ДАМЯН ДАМЯНОВ

Смятам че тази песничка е абсолютно в духа на горното

2 коментара

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Anti SPAM * Time limit is exhausted. Please reload CAPTCHA.