Мечтите част 2

Наскоро ме беше ударила музата и бях писал за мечтите. Е от около 2 седмици ме терзаят разни мисли… Може би е време да…. да се откажа от една мечта. Дам съвсем правилно ме прочетохте. Един човек някога ми беше казал „Щом е трудно има защо да е такова“. Дам вероятно е така.

Сега като се замисля ако не беше тъжно щеше да е жалко. Преследването на вятърните кули, което води до – до нищо. Едно голямо празно НИЩО. По принцип се води, че съм силна персона, не се отказвам лесно, някои му казват инат аз мисля че е просто характер. Обикновено точно поради тази причина не се отказвам от нещо за което се боря. Боря се дори и когато знам, че шансовете не са на моя страна, тогава особено повече. Но всеки път да разбиваш стена и да виждаш, че след нея не те очаква нищо, освен въздушни кули, си е направо безсмислено.

Чудя се дали признавам падение или търся нова победа.

http://www.youtube.com/watch?v=3lLnKIkR5is

11 коментара

  1. Не се отказвай… може да забавиш темпото или да промениш подхода, но не се отказвай! 🙂

    1. 🙂 И аз така си мислех до един момент. Няма нито сили нито желание да се боря с вятърните мелници като някои Дон Кихот. Когато виждаш, че кармата винаги е срещу теб почваш да се замисляш. Аз по принцип съм силен човек и обикновено се боря ама вече има доволно важни неща които човек да гони 😉 Сложно е!

      1. Ако знаех конкретно за какво става въпрос сигурно щях да споря с теб. 🙂 Но ти явно вече си решил.

          1. Еее.. щом е си говорим по default, тогава ще споря! 🙂

            Тези „важни“ неща, които хората обикновено гонят са толкова преходни и вятърничъви, че Дон Кихот ряпа да яде. Ако няма за какво да копнееш, да мечтаеш, дори и знаейки, че няма да го постигнеш, ако не се опитваш да го постигнеш, дори и знаейки, че няма да го постигнеш, то животът става толкова сив и скучен…

            Ако не се стремим към нещо повече, нещо по-добро, нещо по-възвишено, каквито обикновено са мечтите, то накъде сме тръгнали и вървим ли изобщо? По-скоро стоим на едно място.. къде е прогресът тогава?

            И като поглендеш историята, повечето успели и гениални хора са били мечтатели. 🙂 Дори и някои от тях да не са успели да реализират идеите си, след тях други са го постигнали.

            Някои казват, че животът е борба. Тогава защо да не се бориш докрай за мечтите си. По-добре за тях, отколкото за нещо, което не ти носи никакво удовлетворение, или поне не толкова голямо, колкото една мечта. 🙂

            Айде стига съм писала глупости.. 🙂

          2. Блах верно си написала дивотии 🙂 Не съм легнал да лягам да умирам несъм останал и без мечтти. Просто осъзнавам една колко е безмислена 🙂 Никои не казва че спирам да живея, напротив края на една означава началото на друга 😉 тука въпроса по fault беше доста грешно изказан… Моя грешка. Виж сега аз това съм го мислил и по принципи съм съгласен с теб по изключение не обаче 😉

  2. Знаеш ли Малкия, какво е казал Лао Дзъ? Е, да ти кажа! „Когато задухат ветровете на промяната, умните хора стоят мелници, а глупавите издигат стени“. Възползваи се от мелниците и не издигай стени. ХХ

    1. Ами Какич какво да ти кажа – ами освен нещо тривиално аз правя каквото трябва пък да става каквото ще 🙂 Иначе ценна мисъл чок шукар 😉

    1. За съжаление май май ще се окаже че е тъй. Въпреки че винаги се появяват варианти за постигане и човек знае ли един ден… 🙂

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Anti SPAM * Time limit is exhausted. Please reload CAPTCHA.