И така да попиша малко за бедстването ми по Орехово Ултра
TLDR – липса на достатъчно натренираност + някакви дребни неща не го направиха моят ден.
Дългата версия – Преживяването ми беше диаметрално противоположно на Трявна. Въпреки, че не мина както ми искаше, мина най вече на инат и някаква воля. Имах си много трудните моменти и в действителност обмислях дали да не бия ляв по трасето на 32-те и да се прибера.
Ще се пробвам някак си хронологично да проследя събитията:
  1. Както обикновено закъснявах с тръгването а имах 1ч път от на майната си. Закусих докато шофирах и тумбака доста се разбърка. Толкова, че няколко часа по късно спря да ме стяга или другите неща надделяха и вече не го мислех него.,
  2. Тръгнах с много ама наистина много храна (за мен поне) планът беше за 70-75г въглехидрат на час (около двойно на това което съм правил преди) – доста гелове и локум. Надявах се да го завърша в рамките на 9 часа, като храна някъде над килограм и малко беше само манджата. Отделно бях вкарал и допълнителна 250мл фласка в раницата и си дадох сметка на старта, че никога не съм тренирал с толкова тежка раница и това ще ми изиграе много кофти шега. Протърканите ми рамене го потвърждават сега.,
  3. От начало си действах консервативно от към усилие понеже пътя до Кумините го знам и знам, че ако пренапъна ще ме гръмне а на Кумините не е добре да си гръмнал. Първите 3 часа се борих да поемам храната по план ама не се получи много. След това стана безразборно до колкото можех да ям – върнах си около 40% от манджата основно локум него първо го спрях. Редувах ги на Спонсер солените гелове и тези с ВСАА добре беше до колкото може да бъде добре. На всички пунктове 2 парчета диня, 2 филии с лютеница и краставици съм боцкал.
  4. След първият пункт освен, че бях по бавен от очакваното (дори Митакиса го отчете) дойде време за Кумините. Тъй като бях напълно наясно, че нещата не са ми топ тук е момента да го решавам прибирам се по пътя на 30-та или да почне една болка и борба. Не мога да кажа защо не го бих наляво. Катеренето беше сносно до третият връх- по лошо от обикновено, но сносно. Като се борехме на предпоследният някой пусна злият слух, че е последен. Още на спускането знаех, че не е и, че тепърва предстои най лошото. Като стигнах до него щях да се разплача буквално! Времето не спореше часовникът показваше над 4 часа и кусур а километрите бяха нищожни и пред мен тая последна душевадка. Буквално тук кризирах психически, някакви неща почнаха яко да ме чоплят. След като стигнах горе настигнах едно момче, което съм засичал по други състезания и съм по бърз от него и си дадох сметка колко много съм се мотал. На последното слизане въжето се завъртях и си ударих гърбът добре, че имаше манджа отзад та спаси положението,
  5. След като приключих с Кумините часовникът неумолимо показваше към 5 часа. Заредих на чешма, че и водата вече беше почти свършила в тая адска мъка. От там отпраших към Чудните мостове, което си бяха към 2км бягане по надолнище да раздвижа гръмналите крака от катеренето. Чудните мостове ги стигнах в прилично състояние на духа вече се бях поотърсил от „травмата“. Ядох супа, видях се с Ванката там – подейства ми добре. Сравнително бързо се оправих и тръгнах към следващото катерене
  6. Следващата част може би ми беше най тежка за психиката. Тук изгубих всякакво състояние на духа много бързо – катерене и малки отсечки за бягане. За първи път си дадох сметка как липсата на по продължително бягане (възможно за мен за бягане) в маршрута може да ми влияе негативно и обезсърчаващо. Срещах и други бедстващи души като мен, на един дънер седнало момче и си сеца цигари – разменихме няколко бързи лафа и продължих да боря баира с каквото беше останало като сили и психика. Някъде към 28-30км забих активатор може би закъснях, а може би трябваше да имам втори за да ги разпределя. Хубавото беше, че излязох на римският път и имаше мегдан за бягане, крака нямаше та си цъках бавно като охлюв – комфортно скучно. Тук прибягнах и до последното психологическо оръжие – пуснах си музика от телефона.
  7. Стигнах хижа Персенк в доста сносно състояние. На пункта малко полафих с Марангозов и тръгнах като се бавих сравнително минимално. Тук ми дойде и умната идея да си напълня малката фласка с кола и малко вода (а може би трябваше голямата). Имах електролит достатъчно и една малка фласка може би щеше да е ок. Тук някъде вече много силно и рязко ме застигна нещо с което се борех от няколко часа – как да не отида по голяма нужда. Ядях парче диня и стисках глута яко, че да не направя кафявите гащи още по кафяви. Това също ми беше нова и неизследвана територия как да се справя с това освен по стандартният ред в храстите… Така и не успях да се навия да спра, че ако клекна не знам дали щях да успея да се изправя. Всяко пръцване беше съпроводено с много внимание!
  8. Последна част – последни катерения след хижа Персенк дори събрах малко хора. До към 44км си бях добре след което дойде истинският ми фалит. След 44-ти километър вече окончателно крачката фалираха имах доволно спускания и вече всичко беше борба с последните 5км за завършване. Хората които бях събрал по рано лека полека почнаха да ме събират обратно пак. Спомням си как 1.6км от Орехово виждах селото и прашния селски път и се чувстваше турбоооо далече. 
На финала овациите и срещата с Ванката доста приятно ми влязоха, но като спрях и почти моментално започна започна да ме втриса. Затова и бързо се изнизах към колата, където на прибиране към Пловдив си пуснах подгрев и отопление. Добрата новина е, че сравнително бързо възстановявам, лошата е че куадовете още болят малко а глута явно не съм го ползвал достатъчно за катеренията и с него проблем няма…
 
Извадих си уроци в крайна сметка това е най важното:
  1. Всичко над 1.8-2к Д+ ще ми е в повече на настоящата форма и трябва да си го планирам по умно
  2. Да не прекалявам толкова много с храната при положение, че съм бил под 50% на това което съм носил с мен включително от гледна точка на тежест на раницата. Оптимизиране от към тежест също ще правя за в бъдеще
  3. Малко повече контрол за катеренето да не тормозя толкова бедрата само
  4. Не закусвай в колата
Какво се получи добре:
  1. Беше хладно
  2. Не завих наляво по трасето на 30-та…
  3. Не повръщах и не направих кафяви гащи
     
Time:
8/23/2025, 9:00:5
Duration:
10:39:21
Ascent/Descent:
2597 m 2595 m
Distance:
48.86 km

Тук нещата се наредиха по добре от колкото се надявах въпреки не добрата ми подготовка. В действителност нямах бягания по дълги от 18-19км, а в последният месец може би имах 1 такова. В денят на състезанието усещах краката поуморени може би защото сряда и четвъртък напънах крачката малко повече от необходимото, може би защото петък походих повече а може и от двете. За хубаво или лошо това беше положението и трябваше да се съобразя с него. Ще започна с нещата които не направих като хората:

  1. Добре е, че си приготвих нещата за раницата но ме смързя вечерта да я натъпча и сутринта пак имаше бързане да я напълня и подредя. Другият път всичко готово и само фласките се пълнят. Отделно забравих носните кърпички
  2. Преди старта не знам какво се омотах и не си пуснах навигирането и трака от часовника а само активността. Съответно нямах детайлна информация напред какво ме чака за да знам кога да натисна малко повече някои лек баир например.
  3. Пробвах някои нови неща – гелове на голд нутришън, електролит на спонсер там разните амино магнезий и активатор техни и малко не предвидено беше с вкуса им. Електролита не ми хареса, че е сладък, кофеиновият на голд също беше с кофти вкус, но пък ритна добре
  4. Не пих достатъчно вода за цялото състезание към 3-4л вода и електролит 50:50. Добре, че беше хладно времето и тази грешка не се наложи да я плащам
  5. Спусканията трябва да ги тренирам със сигурност повече

Какво направих добре:

  1. В петък сутрин намерих нощувка в Трявна и си отказах запазеното спане в Дряново. Някаква кочинка беше но пак по добре от 25-30 минути шофиране
  2. Храних се по часовник имах само 1 пропуснато хранене което съвпадна с пункт. На всеки пункт 2 филии с лютеница, диня, краставици доста. На първият имаше и таратор и на него не му простих. Сега беше хранене на 40 минути може малко да ги сгъстя за Орехово
  3. Пейснах се доста прилично дни преди състезанието очаквах, че ако се развият нещата нормално ще съм в рамките на 6ч и 40м с 6 минути го обърках това. На всяко място което беше равно или спускане съм бягал с много константно темпо като пулса беше Z2 (среден пулс 150 което за мен си е отлично аз такава тренировка почти не съм имал).
  4. Не пих кафе 2 дни преди състезанието другият път ще пробвам повече дни. Пулсът със сигурност се повлия от това, отделно като забих активатора го усетих добре
  5. Катерих сносно и това също ме съхрани добре
  6. Въпреки лошата ми подготовка накрая имах крака за още, на последният безкраен баир само съм събирал хора, както и след това. Някакви хора дето ме изрязаха в началото накрая си ги събрах.
  7. Седмицата преди състезанието се старах с храната и хидратацията вероятно и от там имаше някакъв бонус.

Бонус доста бързичко възстанових. Още в понеделник следобед си бях в доста прилична кондиция а днес няма спомен даже от съботата.
Малко за самото състезание:
Трасето много ми хареса. Дори за моят средняшки потенциал си е супер бегаемо и това, че е супер горско със сянки е топ. Пунктовете бяха добре. Най позитивното впечатление беше, че имаше мобилни медици колоездачи.

Time:
7/19/2025, 6:59:4
Duration:
06:46:54
Ascent/Descent:
1630 m 1735 m
Distance:
43.15 km

Опит за мини гърчопис или описание на преживяването ми по Търново Утра на дистанция 32км:

Уроци, уроци, уроци – така бих обобщил Търноо Ултра (ТУ). Моята ретроспекция е, че нещата не минаха съвсем по план, но въпреки това съм доволен, че минаха.
Нещата се объркаха още в началото на миналата седмица със добре схванати и болящи прасци, който ме форсираха да почивам цяла седмица. Яко мачкане и почивка и се възстановиха ден или два преди ТУ. Така или иначе бях преглътнал, че няма да успея за 4ч (първоначалната амбициозната цел) и промених целта на 4:30-4:40. Недостатъчното обем определено не ми даваше увереност, че има как да се случат нещата, калта и а и опция за фалит също не ме радваха. Затова и планът беше да е консервативно и по леко. Отделно Сара спомена старо златно правило по добре да не си донатренирал от колкото претренирал!

  • Урок номер 1 – не се занимавай да сменяш памперси на бебето като не ти е готова раницата. Забравих си пулсомера и малко манджа, но второто не беше фатално бях се запасил добре.
  • Урок номер 2 – слушай хората като ти разправят, че 5л раница е малка – да определено ми дойде къса тоя път и ще се надградя на някаква по подходяща с джобове отпред, който не ме форсират да я свалям на всеки пункт да си вадя електролита например и да не се чудя как да направя да не ми ръби телефона на гърбът.
    До последният пункт нещата бяха супер добре за мен (дори и на баира на бедстващите), консервата си каза думата. На последният пункт бях точно за 4ч и си викам айде последен напън и ще влезем в графика. Да ама някой си беше забравил последните 2 изкачвания…
  • Урок номер 3 – установих, че катеренето ми е по добре от спускането, на баирите не тичах но явно добре и бързо стъпвам и след това можех да си жуля на равното и в 2-та случая на баир почти само аз изпреварвах. На спусканията пълна скръб гледах ги как хората ме минават и аз пазех клетите колене. Определено на спусканията се товарех доста и там си ме болеше.
  • Урок номер 4 – повече вода и по често хранене – сега на всеки пункт гледах да съм с празна фласка но реално не винаги се получаваше в мен имах фласки за 750мл не питайте защо е тая цифра (урок номер 2). Сумарно изпих около 2л електролити и 1л вода. Хапвах на всеки 45 минути отделно от пунктовете.


Друго което ме изненада каменистите участъци – буквално не знаех какво да правя там. 0 опит по подобно трасе и беше WTF. Калта вече я бях играл на Марково – държа да отбележа, че не паднах нито на Марково нито на ТУ а имаше бананови кори доста.
Накрая покрай реката – влагата и жегата също остро и рязко ме удариха. Абе след последният пункт както си тръгнах свеж и 5 минти по късно вече всичко беше различно.
Доволен съм, че завърших и усилието което положих не беше като на туризъм (от моя си гледна точка).
Отново научих ценни уроци , който ще влязат в употреба на Асеновградските баири 😄
Странични бележки за ТУ – добре организирано състезание, много хора, много емоции и много усмивки, бол хубави гледки. Основен плюс добре маркирано трасе, минимум шанс за изгубване да не казвам, че направо ми се струва невъзможно, трака на часовника не съм го ползвал и за секунда. Основен минус тоя масов старт, трябва да бъде разбит по дистанции, така ще намалее тапата. Така направиха на Марково и мога да кажа, че беше супер решение!

Time:
4/13/2025, 9:00:4
Duration:
05:01:48
Ascent/Descent:
1022 m 1051 m
Distance:
32.49 km

И сега моят скромен обзор за първото ми „дълго“

  • Искам да кажа, че много се накефих накрая щях да се разплача от кеф толкова бях доволен. Имах цел да завърша и изпълних.,
  • Тръгнах с напълно яснара идея, че не съм достатчно натрениран, което отчасти се потвърди, но отчасти не. Най голяма липса на Д имах, но до първият км деневилация си бях доста добре всъщност което много ме зарадва. Отделно тренировките в жега в адският град явно и те бяха голям плюс, че разни хора бедставаха от жегичка.,
  • Можеше и по бързо да натисна на спусканията, но движех с компания и последните 2 км ги изоставих и там се раздадох. На много от спусканията преди това ги пусках и след това ходех по равното където можех да напъна за да ги изчакам. Пък и няма никакво значение поне за мен дали ще завърша за 5 часа и 40 минути или за 6 часа и 20 – първите отдавна са приключили. Движех с Димитър Стефанов, който се беше отказал от 160-та след 50-60км и беше дошъл за съпорт на жена си Мария. Те са жулустанци, аз лично не го знаех, но са много готини свежари и 2-та.,
  • Сега по същество – определено феникс 6-та (стандартният модел) му идва тежко и повръща като му заредя картата на 30-та и пейс про и алармите за вода и храна и HRM-а и прочие. Определно по черните петъци ще гледам за FR955/965.,
  • Тръгнах с бутилка изотоник и чиста вода. Тук е първото място което следващото дълго ще е корекция. Изотноника го заменям с електролит изцяло. Определено електролита ми действаше доста по добре направо даваше крила Отделно и изотоника е сладък. Другият път само електролит за състезание, за тренировки (кратки) изотоника си остава добра опция
  • Храних се колкото можах но равносметката не е добра 4 гела като 1 кофеинов. По пунктовете 1 филия с лютеница 3 парчета диня, кашкавал малко и краставицииииии мале това как ме удряше ако от последният пукт си тръгнах с 3 краставички в ръка, забравих си зипъра.. Туй другият път ще тръгна с декатлонските пюрета + останалите ми мелита. Пюренцето е плодово и определено е по приятно за поглущане, недостатък му е че е 90 гр но пък както казах не се боря за черлните места така, че няма особенно значение дали ще нося 8 гела по 45гр или 4 по 90 и 4 по 45. Определено на пункта твърдата храна трябваше да е повече, ама не исшях 😄
  • Fuji Lite 4-та доста яко се представиха по мое скромно мнение, не поддадоха никъде по ронляците, по останалите места бяха доста добе. Щети по краката почти няма.
  • Не знам защо реших да тръгна с чорапи дето бях сурнал само 16км но те леко ме протриха, като цяло тялото освен стандартната умора няма особенни щети. Доволен съм
  • Не бедствах въпреки лекото хапване, но добре си пих водата мисля, че към 3 литра и половина изпих като от тях половин изотоник и 1 л електролит.
  • HRM-a може би му свърши батерията по средата ама и без това само ме дразнеше, че пулса ми беше крайно висок стартирах с пулс някъде към 170 а сутринта дори кафе не пих точно за да е максимално минимален пулса
Time:
8/17/2024, 9:05:3
Duration:
06:19:58
Ascent/Descent:
1541 m 1513 m
Distance:
33.07 km

Микротик устройствата разполагат с огромен набор от функционалности, но има разни странни и не обясними ограничения, който могат да те накарат да се чудиш дълго „ЗАЩО?“. Подобно ограничение е, че в настройките на dhcp pool може да се слагат само IP адреси за NTP сървъри, които да се раздават на клиентите но не и хостове. Ако искаме да използваме сървър от ntp pool и да го раздаваме на клиентите зад микротика имаме сериозен проблем – или трябва да сложим IP адреси от ntp pool проекта, каквито се резолват в момента, но нямаме гаранция, че ще продължат да работят за в бъдеще или трябва да мислим друга схема. Аз реших да бъде или то…

Микротик OS-а предлага възможност за писане на скриптове. Не мога да кажа, че съм експерт там, но не се притеснявам да я използвам, когато ми трябва. На кратко ще създадем скрипт, който резолва 4 NTP сървъра и след това конфигура dhcp pool-а ни с тях. Скрипта е доста елементарен:

{
:local s0 [resolve bg.pool.ntp.org]
:local s1 [resolve bg.pool.ntp.org]
:local s2 [resolve bg.pool.ntp.org]
:local s3 [resolve bg.pool.ntp.org]

/ip dhcp-server network set ntp-server="$s0,$s1,$s2,$s3" numbers=0
}

След което ни остава само да направим скрипта да се изпълнява веднъж на седмица да речем – поне за мен това е много разумен период а това, че имам 4 адреса за NTP е достатъчно безопасно дори и някой от тях да спре да работи:

/system scheduler
add interval=1w name=ntpSet policy=\
    read,write,policy \
    start-date=nov/02/2020 start-time=20:17:14