Аз съм човек на 24 години. Това е една добра възраст за да направи човек всичко онова което мечта без задръжки без притеснения, особено като се има на предвид, че нямам жена и деца. За моите 24 лазарник съм матерално щаслив човек – имам колата която съм искал да имам, а повето хора въздишат по нея, добре подплатена и сравнително престижна работа, собствено жилище, достаъчно техника с която да се глезотя когато си искам. В следващия момент винаги възниква въпроса какво от това. Всичко гореспоменато не ме прави по добър или по лош човек от останалите, каде е смисъла тогава? Защо се бъхтем толкова много. В крайна сметка всички приключваме 2 метра под земята, кое е онова нещо което наистина остава след нас доказващо, че някога сме съществували, че сме водили живота които искаме а не просто сме живуркали? Мамка му няма такова доказателство освен в нашите глави.
Наистина е ирония. Всеки измерва другия, с това което вижда в и около него – пари, коли, жилища и т.н.
Рядко някой забелязва, че покрай теб има хора, които независимо от часа са готови да ти помогнат с каквото могат.
Не мислиш ли, че докато има човек, който помни човека, наречен от теб приятел, това е твоята следа на този свят?
Дам това е най сигурния признак че живея по правилния начин. А ако живеех в различна паралелна реаланост дали бих бил същия, ако нямах кола ( не че я имам отдавна) ако си нямах жилището работат и прочие, дали пак щеше да е така?
Като се има предвид колко много неща ни оказват влияние – едва ли.
Просто се наслади на сегашното ни измерение и продължавай да се стремиш напред.
Предполагам, че няма да сбъркаш 😉
😛 хехехех ами това правя просто понякога едни мушици като ми се завъртят в главата и почва да ме чопли и гложди 😀
Ааааа, не са от мойте… аз лоши мухи не пускам 😛
ахахахахха лично мои са си 😉 толкова болни мухи никои неможе да ми пусне
Ммм… донякъде си прав, но „Всичко гореспоменато“ прави щастието по-лесно за достигане, нищо, че далеч не е единствения фактор.
Никога не е и било