Изчезна от светът ми точно както и дойде – неочаквано и безмълвно. И за двете се готвех отдавна и за двете се оказах изненадан. Побягна не очаквано, скри се от мен или скри мокрите си очи, загадка която никога няма да узная. Погледът ми се отправи след теб въпреки, че не те виждах. Понякога се чудя услуга ли ми направи или пък не пак загадка… Мисля си няма как да ти липсва нещо което си нямал, но уви не е баш така. Липсваш ми много ужасно, безумно много. Не няма да тръгна след теб нали затова побягна, след време може би но не сега.
Не съм изчезнала.Няма и да изчезна.Тук съм и ще бъда- до теб.До твоето рамо, до сърцето ти-голямото, топлото и красиво мое сърце.Липсва ми допирът на ръцете ти.Липсва ми топлината на мекия ти поглед,липсва ми топлината на дъха и тялото ти.Обичам те мое нежно създание, искам те, мечтая и желая всеки миг да съм с теб.Никога няма да те напусна, освен ако ти не искаш това.Още по-малко да се крия или да бягам…Завинаги съм твоя …Божествен мой, любими мой .