За единия проект които водя в gitweb ме дразнеше, че няма оцветяване на кода в дървото. Лесен начин как да оцветите синтаксиса в tree частта на gitweb е като инсталирате пакета  highlight и добавите следния ред в /etc/gitweb.conf или където ви се намира конфигурационния файл на gitweb

$feature{‘highlight’}{‘default’} = [1];

За Debian пакета го има в пакетната система за другите дистрибуции не съм проверявал.

ps Има и алтернативен вариант като се правят промени по файловете на gitweb ама ми се стори безсмислено като има простичък вариант 🙂

Не съм писал от много, ужасно много време. Явно по някаква странна причина съм липсвал на хората защото получих няколко писма с въпроси – Какво става, Къде се изгуби, да не се отказа от блога. Доста интересно явно по някаква странна и необяснима за мен причина хората ме четат и още по странно им допада тая парче от безсмислени глупости. За мен беше доста интересно след като преместих блога си на споделен хостинг че не ми достигат ресурсите 😆 Доста забавен факт не ми достига процесорното време от пренатоварване от прекалено много посещения 😀 Така в общи линии досега имах големия затрудния да мога да водя блогинки просто защото няма постоянен достъп до Internet но от миналата седмица съм вече в мое си жилище и отново съм глобален. Вероятно пак ще си дръпна сървърчето при мен за да не създавам излишни проблеми на хостинг доставчика ми така или иначе съм със оптична свързаност, пък и ми липсва експериментите с web услугите, да си чопля по машината ида гледам как се променя бързодействието и потреблението на ресурсите. От няколко дни замисля някоя интересна стаия вдъхновена от последните дивотии с които се занимавам но да видим какво ше род, че ми е доста натоварено cisco-то ми продължава с пълна пара ходим на англистики от фирмата, че да вдигаме ниво и свободното време отново клони към минус безкрайност.

Измина доста време от както писах за последно но съм ужасно зает с новата ми работа, все още не съм се устроил и не съм си пуснал Интернет на новото ми място. Отделно, че хостинга където се помещаваше малкия ми блог го сполетяха доста хардуерни неволи и имаше известен период в които не можеше да функционира поради невъзможността ми да имам физически достъп до машината. След дълго мислене взех решение да прехвърля блогчето ми на публичен web сървър, решение което изискваше много мислене и не особено лесно приемане. Все пак съм преди всичко системен администратор и това удря по гордостта ми много, но към момента нямам нито една подходяща машина на която да бъде хостнат сайта така, че преглъщам горчивия залък и продължавам напред. Като изключим този факт и факта че съм изключително лимитиран от възможност за манипулации по настройките на apache + php + mysql нещата не изглеждат чак толкова зле. Хората си правят редовни бекъпи имат си дизастър рековъри план имат си техническа помощ която може да помоля за помощ – както и се наложи за да импортират бекъпа на базата ми данни които е в скромния размер от около 1GB.  За сега има още няколко дребни настройки да се довършат но това ще е като имм нерви да се боря с тъпия cpanel 😆

След дълго двумесечно обмисляне взех решение да напусна настоящата си работа.  Днес ми беше последния работен ден. До момента работех в продължение на 4 години и половина (горе долу)  мога да кажа, че за мен беше адско удоволствие и привилегия да работя с едни от най- добрите linux администратори в българия. Работих в един от най големите интернет провайдъри в южна България което ми даде ужасно много опит, стимул, жажда за нови знания както и необходимостта от такива. Дължа всичко което съм постигнал на колегите си които ми помагаха и ме насърчаваха, но идва момент когато човек се чувства не достатъчно добре. В последната 1 година спрях да обичам мястото на което живея, спрях да чувствам ония неистов хъс всеки ден да откривам новия свят и да мори мозъка ми някоя интересна главоблъсканица. Всичко започваше да става все повече и повече някаква рутина, което не е на добре.

Ужасно ми е мъчно за колегите за работата ми за обедите за ароматното кафе рано сутрин. Всичко това ще ми липсва но някои неща просто имат нужда от промяна. При мен смята, че е крайният момент за това. Надявам се че взех правилно решение в преди че на настоящото ми място бях като скала, никои нямаше власат да ме измести от позицията в която бях. А сега започвам нещо със не коренно различна дейност но до го ляма степен по различно от това което правех. Знам че малко или много всичко е приключение, но как разбираме че сме живи. 🙂 Не може винаги на сигурно да се играе.

Стискайте ми палци и ми пожелайте късмет!

Преди няколко дни попаднах на holynix. Това е дистрибуция подготвена за хакване на базата на някое Ubuntu с инсталирани apache + mysl + php и някаква страничка. Целта е да се експлоитнат стартираните апликации и услуги да се достигне до root права. Сега няма да описвам как се чупят услугите и апликациите а как се решава проблема с не стартираща се мрежа. При мен използвах virtualbox за да си стартирам holynix  v1. Пускам си аз имиджа и гледма за ново устройство в мрежата ми – реших да го направя като хората да не знам кое е IP-то за екплойтване, ама не намерих такова. Рестартирах и махнах тихото стартиране и видях, че по време на стартиране на мрежата реве, че няма /var/run/network/ifstate. Решението е елементарно трябва при стартиране на мрежата да се провери дали съществуват съответната директория и ако не да се зaдаде и същото за файлът. Това е тривиална операция в /etc/init.d/networking в началото на функцията start се добавят следните 2 реда


[ -d /var/run/network ] || mkdir /var/run/network
[ -f /var/run/network/ifstate ] || touch /var/run/network/ifstate

Това добре ясно е решението обаче нямаме парола за root потребителя 😀 Сега следва забавната част и първия ни hack 😉 За да се вземе root потребител в grub менюто трябва да направим малко магии. Трябва да натиснем esc бързо преди непосредствено стартиране на системата ще се покаже менюто. След това с Е влизаме в режим на редактиране на менюто в kernel частта накрая добавяме init=/bin/bash и променяме ro на rw за да може файловата система да ни е с права за писане при монтирането след като вземе root shell-a.

След това поправяме файлът за мрежовите интерфейси. Трябва да променим /etc/network/interfaces да се вдига eht1 и да взима по dhcp настройки за мрежата.  Защото по подразбиране търси eth0 а ние имаме ново устройство което ще се инициализира с eth1. Рестартирате и вече трябва да имато ново устройство в мрежата си.

ps Малка подсказка за да пробиете login частта в полето за паролата има sql injection 😉 Приятно хахорване

ps 2 При мен съм ползвал VirtualBox за визуализация в bridge mode за мрежата.

Enhanced by Zemanta