Cъчинение на първокласник по тема “Какъв искам да стана като порасна голям”

Аз искам да стана програмист когато порасна голям, защото това е суперска работа и е проста. Затова и сега има толкова много програмисти и непрекъснато стават все повече.

Програмистите не са длъжни да ходят на училище, те трябва да се учат да четат на компютърен език, за да могат да разговарят с компютрите. Мисля, че програмистите трябва да са смели, за да не се плашат когато всичко се повреди, така че никой да не разбере. Те трябва да говорят на английски език, за да знаят какво трябва да правят. И трябва да имат добро зрение, за да могат да виждат под дрехите на хората и да не се боят от секретарките, защото трябва да работят с тях.

Освен това ми харесва заплатата, която програмистите получават. Те получават толкова много пари, че не успяват да похарчат всичките. Това става така защото всички мислят, че работата на програмистите е трудна, само програмистите знаят, че е проста.

Няма нищо, което да не ми харесва, освен това, че всички момичета харесват програмистите и искат да се омъжат за тях и затова жените трябва да ги гонят, за да не пречат на работата.

Надявам се, че нямам алергия към офисния прах, защото имам алергия към кучета. Ако имам алергия към офисен прах, няма да мога да стана програмист и ще трябва да си търся истинска работа.

😆 😈 е това му се вика работа 😉 дори и аз бих искал да стана такъв програмист. Поста е взимат от руски блог които вече закрати за съжаление, иначе все нещо друго интересно щеше да ми попадне 😉

днес попаднах на едно доста забавно четиво 🙂 кварталния хакер звучи ви смешно забавно но това си е самата ситина. Позанвам доста таквиа хора и е безумно как хората могат да мсиля че те са някои 🙂 е след 2-3 „случаини“  злополуки хората разбират че въздесъщия разбирач е просто поредния глупак 🙂 Без да обиждам никои но както се казваше в едно мое любимо апокрифно произведение времната на истинския програмист не са отминали пеленачетата и сукалчетата само изразяват осанакта му по добре. Понякога обаче е интересно самазобладутата на един човек до какви разрушителни граници мое да достигне. Нестава въпрос само за компютри ами по принцип. В неговия си имагинерен свят живеещ далеч от реалност боравещ с неща по големи от възможностите му. Както казва малкия ми брат Просто някои могат повече от други