Posts tagged изблици

Mac OS X faster dd

0

Наложи ми се да правя bootable USB под OS X. За моя огромна изненада открих че скороста на копиране с DD е отвратитлно ниска ~600KB/s 😕 . След кратко търсене открих, че трябва да използвам rdiskX вместо diskX. Идеята е че rdisk е синоним на raw device. До тук добре веднага добавих едно r на блоковото устройство към което копирх ISO-то след което установих че скоростта е още по ниска ~150-200KB/s 😡 . Вече мистиката е пълна а предишната информация се потвърди от много източници!!!! Всичко си дойде на мястото след като сложих bs директива.

bs=n Set both input and output block size to n bytes, superseding the ibs and obs operands. If no conversion values other than noerror, notrunc or sync are specified, then
each input block is copied to the output as a single block without any aggregation of short blocks.

След като сложих 1M за размер на bs постигнах скоростите които очаквах от USB-то ми. След което тествах и разликата между disk и rdisk определено разликата беше около 10-12 пъти в скоростта в полза на rdisk. Много културен начин за да наблюдавате скоростта и прогреса на dd може да се постигне със следният конвеир

sudo dd if=Downloads/path.to.iso bs=1M | pv | sudo dd of=/dev/rdisk2 bs=1M

linux cp mv directory with progress bar

0

Едно от нещата който най много ме дразнят е когато в cli копирам/местя голяма директоря да нямам идея какъв процент от целият размер съм претъркалял. За съжаление cp/mv нямат подобни сили и се налага да прибегнем към алтернативни варианти. Има доста възможности но на мен лично най ми допада използването на rsync вместо pc/mv. В него има всичко вградено – запазване на правата над файлове и директории, прогрес бар както и възможност да изтрива копираните файлове.

В общи линии си направих 2 alias-а които вършат повече от чудна работа:


alias cpi='rsync -a --info=progress2'
alias mvi='rsync -a --info=progress2 --remove-source-files'

Промяна

0

След дълго двумесечно обмисляне взех решение да напусна настоящата си работа.  Днес ми беше последния работен ден. До момента работех в продължение на 4 години и половина (горе долу)  мога да кажа, че за мен беше адско удоволствие и привилегия да работя с едни от най- добрите linux администратори в българия. Работих в един от най големите интернет провайдъри в южна България което ми даде ужасно много опит, стимул, жажда за нови знания както и необходимостта от такива. Дължа всичко което съм постигнал на колегите си които ми помагаха и ме насърчаваха, но идва момент когато човек се чувства не достатъчно добре. В последната 1 година спрях да обичам мястото на което живея, спрях да чувствам ония неистов хъс всеки ден да откривам новия свят и да мори мозъка ми някоя интересна главоблъсканица. Всичко започваше да става все повече и повече някаква рутина, което не е на добре.

Ужасно ми е мъчно за колегите за работата ми за обедите за ароматното кафе рано сутрин. Всичко това ще ми липсва но някои неща просто имат нужда от промяна. При мен смята, че е крайният момент за това. Надявам се че взех правилно решение в преди че на настоящото ми място бях като скала, никои нямаше власат да ме измести от позицията в която бях. А сега започвам нещо със не коренно различна дейност но до го ляма степен по различно от това което правех. Знам че малко или много всичко е приключение, но как разбираме че сме живи. 🙂 Не може винаги на сигурно да се играе.

Стискайте ми палци и ми пожелайте късмет!

Сантиментално

0

Избодени очи търсят

верност

празна стая.

Мечтите… и още нещо

0

Днес докато се ровех попаднах на следния пост в блога на един очвек. Общо взето той е казал много повече от колкото аз мога да кажа или обмисля. Вкрайна сметка си остава в постоянното преследване на мечтата… новата поредната. Вероятно аз съм романтик или съм слаб и не мога така лесно да се отказвам.

Живота е адски де мотивираща кучка!

Go to Top