Миналата седмица се прибрах от едноседмична ваканция в Холандия. Мислех си, че някои ден ще се оправи положението в България, но вече не съм толкова оптимистичен. Там системата е изключително добре уредена.В Хага повече булеварди които видях бяха с 2 платна а най големите с 3 и не видях брутален трафик. Друг изключителен шок беше цените по големите им супермаркети – изключително близки до българските. Обаче заплатите им минималните започват от около 2000 евра 😀 как ти е. Аз си мислех че холандците ще са студени хора – отново грешка. Поне тези с които се запознах бяха изключително добронамерени и толерантни към чужденците (мен). Друго приятно впечатление е ниското им строителство масово къщите са 3 етажни за 6 семейства, създава се доста приятна провинциална обстановка в такъв голям град.Хората са усмихнати и дружелюбни – което е нормално все пак, не са обременени от битовизмите които тормозят средностатистическия българин. Което само по себе си изхожда от добре уредената система.

Това беше първото ми пътуване зад граница от много време насам грубо 7 години 😀 Светът се е променил, личната карта е достатъчна да си 2 часа по късно на 2500 километра разстояние. Пътуването в рамките на ЕС е повече от елементарно. Вече кроя зли планове за следващи дестинации – Италия, Франция 🙂 Светът е маса нека пием заедно както беше казал поета.

p.s В логиката на мислите ми кога ще се оправим – отговорът е никога. След завършване на CCNA и вземането на сертификата, помисля за една по добра страна. Общо взето изхода от кризата е един – първи терминал.

Корпоративен урок 1:
Мъж влиза под душа, докато съпругата му точно привършва със своя, когато
на външната врата се позвънява. Жената набързо увива една кърпа около себе
си и тича да отвори. Отвън стои Боб – съседът. Преди да е казала и една дума,
той предлага „Ще ти дам 800$ ако свалиш тази кърпа!“. След като помислила за
момент, жената свалила кърпата и застанала гола пред Боб. Секунди по-късно
той й връчил 800$ и си тръгнал. Жената се загърнала отново и се върнала в
банята.
„Кой беше?“ – попитал съпругът й. „Боб – съседът“ – отговорила тя.
„Чудесно!“, казал мъжът, „Спомена ли нещо за 800-те долара, които ми дължи?“
Бизнес поука: Ако навреме споделите с акционерите си важна информация,
отнасяща се до кредит и риск, бихте могли да избегнете изобличаване.

Корпоративен урок 2:
Свещеник предложил на монахиня да я откара до манастира. В един >момент,
тя скръстила крака, така че единият й крак се оголил. Отецът едва не
катастрофирал. След като овладял колата, той леко прокарал ръката си по крака
й. „Отче, припомнете си Псалм 129“ – казала монахинята. Свещеникът
отдръпнал ръката си. Но малко по-късно, докато сменял скорости, той отново
поставил ръката си върху крака й. „Отче, припомнете си Псалм 129“ – казала
монахинята отново. „Прости плътската ми слабост, сестро“ – извинил се отецът.
След като пристигнали в манастира, монахинята се прибрала. Свещеникът
бързо изтичал в църквата за да погледне Псалм 129. Същият гласял: „Давай
напред и търси, нагоре ще откриеш благоденствие.“
Бизнес поука: Ако не сте добре информирани в професията си, рискувате да
пропуснете чудесни възможности.

Корпоративен урок 3:
Търговският представител, деловодителката и управителят на фирма отиват
да обядват заедно. По пътя намират старинна маслена лампа. Разтриват я и
отвътре се появява един Джин. „Ще изпълня по едно желание на всеки от вас“ –
казва той. „Първо аз! Първо аз!“ – скача деловодителката – „Искам да бъда на
Бахамите, да карам джет, без да се интересувам от нищо“. Пуф! И изчезнала.
„Сега аз! Сега аз!“ – крещи търговският представител – „Искам да бъда в Хавай,
да разпускам на плажа с личен масажист, безкраен запас от коктейли и любовта
на моят живот“. Пуф! И той изчезнал. „Твой ред е“ – казал Джина на
управителя. „Искам тези двамата обратно на работните места след края на
обедната почивка“ – отговорил той.
Бизнес поука: Винаги оставяйте първата дума на шефа.

Корпоративен урок 4:
Гарванът седял по цял ден на дървото, без да прави нищо. Заекът го попитал –
„Мога ли и аз като теб да седна и да не правя нищо по цял ден?“.
„Разбира се, защо не“ – отговорил гарванът. И така, седнал заекът на земята и
си почивал. Унесъл се, една лисица изскочила от храстите и го изяла.
Бизнес поука: За да седите без да правите нищо, трябва да сте на висока
позиция.

Корпоративен урок 5:
Пуякът разговарял с бика. „Как ми се иска да полетя и да кацна на това дърво“
– въздишал той – „но не ми достига енергия за да махам толкова силно с крила“.
„Защо не клъвнеш малко от фекалиите ми“ – предложил бикът – „те са силно
енергийни и хранителни“. Пуякът се надвесил над една от неговите купчинки и
не след дълго открил, че бикът е прав – вече имал енергия и успял да достигне
най-долният клон на дървото. На следващият ден, след като си похапнал още от
чудодейната смес, той кацнал на по-горният клон.
Най-сетне, няколко дни по-късно, пуякът гордо се перчил и вдигал врява от
върха на дървото. Не след дълго бил забелязан от фермера, който го свалил с
един изстрел на пушката си.
Бизнес поука: Лайняните номера могат да ви изведат на върха, но не и да ви
помогнат да се задържите там.

Корпоративен урок 6:
В Африка всяка сутрин газелата се събужда с мисълта, че трябва да надбяга
най-бързия лъв, за да остане жива. Всяка сутрин лъвът се събужда с мисълта, че
трябва да надбяга най-бавната газела, за да не умре от глад.
Бизнес поука: Няма значение дали си газела или лъв: когато слънцето изгрее,
по-добре да станеш, за да изпревариш другите.

Корпоративен урок 7:
Мъж отсяда в хотел в Австралия. В стаята има компютър и той решава да
изпрати електронно писмо на жена си. Обаче случайно сбърква адреса и без да
осъзнае грешката си изпраща писмото. В същото време някъде в Хюстън,
вдовица се връща от погребението на съпруга си. Вдовицата решава да си
провери електронната поща за писма от роднини и познати. След като прочита
първото писмо, тя пада възнак в безсъзнание. Синът на вдовицата дотърчава в
стаята, намира майка си на пода и хвърля поглед на екрана, на който пише: До:
моята любяща съпруга Тема: пристигнах Дата: 7-ми септември, 2005 г. Знам, че
ще се изненадаш да ме чуеш. И тук имат компютри вече, и можеш да изпратиш
писма на своите любими. Току-що пристигнах и отседнах тук. Виждам, че
всичко е приготвено и за твоето пристигане утре. Нямам търпение да се видим!
Надявам се твоето пътуване да е също безпроблемно, като моето.
Послепис: Адски е горещо тук долу!
Бизнес поука: Уверете се, че комуникацията се осъщестява между
правилните страни. Иначе резултатите могат да не отговорят на
очакванията ви.

Корпоративен урок 8:
Джони искал да изчука едно момиче в неговия офис… Но тя си имала
приятел… Един ден Джони не издържал, отишъл при нея и предложил: „Ще ти
дам 1000 долара ако ме оставиш да те изчукам“. Но момичето го отрязало:
„НЯМА НАЧИН!“. Джони казал: „Ще бъда бърз, ще хвърля парите на пода, ти
ще се наведеш, а аз ще съм свършил преди да се изправиш“. Тя помислила за
момент и казала, че трябва да се посъветва с приятеля си… Позвънила на
гаджето и му разказала за случая. Момчето и отговорило „Искай му 2000
долара, прибери парите много бързо, той даже няма да успее да си свали
гащите!“ Така, че момичето се съгласило и приело предложението. Приятелят и
я чакал половин час да се обади. Най-накрая, след 45 минути чакане той и
позвънил и я попитал какво е станало. Тя му отговорила „Копелето хвърли
монети!!!“
Бизнес поука: Винаги обмисляйте всички аспекти на бизнес предложение
преди да се съгласите и да ви го начукат.

Корпоративен урок 9:
Когато тялото било създадено, всички части от него искали да бъдат Шефа.
Мозъкът казал: „Аз трябва да бъда шеф, защото контролирам всички функции
на тялото“. Краката казали: „Ние трябва да бъден шефове, защото ние
пренасяме мозъка наоколо, където поиска“. Ръцете казали: „Ние трябва да сме
шефове, защото ние вършим всичката работа и печелим пари.“ И така после
било сърцето, белия дроб, очите, докато накрая и задника поискал да бъде шеф.
Всички части започнали да се смеят на идеята. Тогава задника се блокирал и
отказал да работи. След известно време очите започнали да се затварят, ръцете
се парализирали, краката изтръпнали, сърцето и белия дроб изпаднали в
паника, а мозъкът изпаднал в треска. В края на краищата всички решили, че
задникът трябва да бъде шеф и нещата преминали. Всички части си вършели
своята работа, докато Шефът само си седял и изхвърлял навън боклуците
(лайната).
Бизнес поука: Не е нужно да си мозък, за да бъдеш шеф – всеки задник може
да бъде.

Корпоративен урок 10:
Една лястовичка летяла на юг, но студът я застигнал и премръзнала до смърт,
тя паднала в широко поле. През полето минала крава и се изсрала върху
птичката. Изпражнението стоплило лястовичката, тя се съвзела и радостно
започнала да чурулика… Минаваща наблизо котка чула чуруликането и
следвайки звука, извадила птичката от кравешкото лайно и я изяла.
Бизнес поуки:
1. Не всеки, който те засипва с лайна е твой враг.
2. Не всеки, който те вади от лайната е твой приятел.
3. Когато си затънал в лайна до гуша, недей да чуруликаш много-много.

Понякога си има дни в които нищо не върви 🙂

В такива случай ни остава просто да се надявам че утре ще е по добре от днес 🙂

Наскоро ме беше ударила музата и бях писал за мечтите. Е от около 2 седмици ме терзаят разни мисли… Може би е време да…. да се откажа от една мечта. Дам съвсем правилно ме прочетохте. Един човек някога ми беше казал „Щом е трудно има защо да е такова“. Дам вероятно е така.

Сега като се замисля ако не беше тъжно щеше да е жалко. Преследването на вятърните кули, което води до – до нищо. Едно голямо празно НИЩО. По принцип се води, че съм силна персона, не се отказвам лесно, някои му казват инат аз мисля че е просто характер. Обикновено точно поради тази причина не се отказвам от нещо за което се боря. Боря се дори и когато знам, че шансовете не са на моя страна, тогава особено повече. Но всеки път да разбиваш стена и да виждаш, че след нея не те очаква нищо, освен въздушни кули, си е направо безсмислено.

Чудя се дали признавам падение или търся нова победа.

http://www.youtube.com/watch?v=3lLnKIkR5is

Традиционно в тоя ден си пиша пожелание към всеки които успее да прочете. Като цяло пожеланието ми е е простичко и се базира на наскоро откритата истинска формула за щастието – когато човек има любов и работа е щастлив. Общо взето звучи елементарно и да такова е, но както повече истински неща в живота те са простички. Та така желая ви да сте щастливи и да имате любов да сте добре осигурени и да не чувствате липси. Всичко останало ще се нареди някак. Пожелавам ви новата 2011 да е по успешна от предходната.

Сега пак традиционно една лека ретроспекция. За мен изминаващата си стара година беше благодатна , понякога с променливи успехи, но беше добра. Не успях да постигна всичките си мечти или желания но нека да има и за следващата. Този път мисля да пропусна конкретните подробности, понеже не всичко е много ясно и в повечето случаи има по 2 лица и нещата трудно се разграничават.

Ето едно парче за силно настроение – нека да ви наелектризира. 😈