И така да попиша малко за бедстването ми по Орехово Ултра
TLDR – липса на достатъчно натренираност + някакви дребни неща не го направиха моят ден.
Дългата версия – Преживяването ми беше диаметрално противоположно на Трявна. Въпреки, че не мина както ми искаше, мина най вече на инат и някаква воля. Имах си много трудните моменти и в действителност обмислях дали да не бия ляв по трасето на 32-те и да се прибера.
Ще се пробвам някак си хронологично да проследя събитията:
- Както обикновено закъснявах с тръгването а имах 1ч път от на майната си. Закусих докато шофирах и тумбака доста се разбърка. Толкова, че няколко часа по късно спря да ме стяга или другите неща надделяха и вече не го мислех него.,
- Тръгнах с много ама наистина много храна (за мен поне) планът беше за 70-75г въглехидрат на час (около двойно на това което съм правил преди) – доста гелове и локум. Надявах се да го завърша в рамките на 9 часа, като храна някъде над килограм и малко беше само манджата. Отделно бях вкарал и допълнителна 250мл фласка в раницата и си дадох сметка на старта, че никога не съм тренирал с толкова тежка раница и това ще ми изиграе много кофти шега. Протърканите ми рамене го потвърждават сега.,
- От начало си действах консервативно от към усилие понеже пътя до Кумините го знам и знам, че ако пренапъна ще ме гръмне а на Кумините не е добре да си гръмнал. Първите 3 часа се борих да поемам храната по план ама не се получи много. След това стана безразборно до колкото можех да ям – върнах си около 40% от манджата основно локум него първо го спрях. Редувах ги на Спонсер солените гелове и тези с ВСАА добре беше до колкото може да бъде добре. На всички пунктове 2 парчета диня, 2 филии с лютеница и краставици съм боцкал.
- След първият пункт освен, че бях по бавен от очакваното (дори Митакиса го отчете) дойде време за Кумините. Тъй като бях напълно наясно, че нещата не са ми топ тук е момента да го решавам прибирам се по пътя на 30-та или да почне една болка и борба. Не мога да кажа защо не го бих наляво. Катеренето беше сносно до третият връх- по лошо от обикновено, но сносно. Като се борехме на предпоследният някой пусна злият слух, че е последен. Още на спускането знаех, че не е и, че тепърва предстои най лошото. Като стигнах до него щях да се разплача буквално! Времето не спореше часовникът показваше над 4 часа и кусур а километрите бяха нищожни и пред мен тая последна душевадка. Буквално тук кризирах психически, някакви неща почнаха яко да ме чоплят. След като стигнах горе настигнах едно момче, което съм засичал по други състезания и съм по бърз от него и си дадох сметка колко много съм се мотал. На последното слизане въжето се завъртях и си ударих гърбът добре, че имаше манджа отзад та спаси положението,
- След като приключих с Кумините часовникът неумолимо показваше към 5 часа. Заредих на чешма, че и водата вече беше почти свършила в тая адска мъка. От там отпраших към Чудните мостове, което си бяха към 2км бягане по надолнище да раздвижа гръмналите крака от катеренето. Чудните мостове ги стигнах в прилично състояние на духа вече се бях поотърсил от „травмата“. Ядох супа, видях се с Ванката там – подейства ми добре. Сравнително бързо се оправих и тръгнах към следващото катерене
- Следващата част може би ми беше най тежка за психиката. Тук изгубих всякакво състояние на духа много бързо – катерене и малки отсечки за бягане. За първи път си дадох сметка как липсата на по продължително бягане (възможно за мен за бягане) в маршрута може да ми влияе негативно и обезсърчаващо. Срещах и други бедстващи души като мен, на един дънер седнало момче и си сеца цигари – разменихме няколко бързи лафа и продължих да боря баира с каквото беше останало като сили и психика. Някъде към 28-30км забих активатор може би закъснях, а може би трябваше да имам втори за да ги разпределя. Хубавото беше, че излязох на римският път и имаше мегдан за бягане, крака нямаше та си цъках бавно като охлюв – комфортно скучно. Тук прибягнах и до последното психологическо оръжие – пуснах си музика от телефона.
- Стигнах хижа Персенк в доста сносно състояние. На пункта малко полафих с Марангозов и тръгнах като се бавих сравнително минимално. Тук ми дойде и умната идея да си напълня малката фласка с кола и малко вода (а може би трябваше голямата). Имах електролит достатъчно и една малка фласка може би щеше да е ок. Тук някъде вече много силно и рязко ме застигна нещо с което се борех от няколко часа – как да не отида по голяма нужда. Ядях парче диня и стисках глута яко, че да не направя кафявите гащи още по кафяви. Това също ми беше нова и неизследвана територия как да се справя с това освен по стандартният ред в храстите… Така и не успях да се навия да спра, че ако клекна не знам дали щях да успея да се изправя. Всяко пръцване беше съпроводено с много внимание!
- Последна част – последни катерения след хижа Персенк дори събрах малко хора. До към 44км си бях добре след което дойде истинският ми фалит. След 44-ти километър вече окончателно крачката фалираха имах доволно спускания и вече всичко беше борба с последните 5км за завършване. Хората които бях събрал по рано лека полека почнаха да ме събират обратно пак. Спомням си как 1.6км от Орехово виждах селото и прашния селски път и се чувстваше турбоооо далече.
На финала овациите и срещата с Ванката доста приятно ми влязоха, но като спрях и почти моментално започна започна да ме втриса. Затова и бързо се изнизах към колата, където на прибиране към Пловдив си пуснах подгрев и отопление. Добрата новина е, че сравнително бързо възстановявам, лошата е че куадовете още болят малко а глута явно не съм го ползвал достатъчно за катеренията и с него проблем няма…
Извадих си уроци в крайна сметка това е най важното:
- Всичко над 1.8-2к Д+ ще ми е в повече на настоящата форма и трябва да си го планирам по умно
- Да не прекалявам толкова много с храната при положение, че съм бил под 50% на това което съм носил с мен включително от гледна точка на тежест на раницата. Оптимизиране от към тежест също ще правя за в бъдеще
- Малко повече контрол за катеренето да не тормозя толкова бедрата само
- Не закусвай в колата
- Беше хладно
- Не завих наляво по трасето на 30-та…
- Не повръщах и не направих кафяви гащи
Time: 8/23/2025, 9:00:5 |
Duration: 10:39:21 |
Ascent/Descent:  2597 m  2595 m | Distance: 48.86 km |