ИРОНИЯ

Ја сам човек 24 godina. То је добар старост, да човек све што је сан без забране, без бриге, посебно имајући у виду, да немам жену и децу. За моје 24 лазарник сам матерално щаслив човек – имам ауто који сам ја бих да имам, а повето људи, како кукају за њом, добро тапациран и релативно престижном рада, своје домове, није довољно опреме за глезотя када желим да. У следећем тренутку се увек поставља се питање, шта је од тога. Всичко гореспоменато не ме прави по добър или по лош човек от останалите, каде е смисъла тогава? Защо се бъхтем толкова много. В крайна сметка всички приключваме 2 метра под земята, кое е онова нещо което наистина остава след нас доказващо, че някога сме съществували, че сме водили живота които искаме а не просто сме живуркали? Мамка му няма такова доказателство освен в нашите глави.

8 коментари

  1. Наистина е ирония. Всеки измерва другия, с това което вижда в и около негопари, аутомобили, жилища и т.н.
    Рядко някой забелязва, че покрай теб има хора, които независимо от часа са готови да ти помогнат с каквото могат.
    Не мислиш ли, че докато има човек, който помни човека, наречен от теб приятел, това е твоята следа на този свят?

    1. Дам това е най сигурния признак че живея по правилния начин. А ако живеех в различна паралелна реаланост дали бих бил същия, ако нямах кола ( не че я имам отдавна) ако си нямах жилището работат и прочие, дали пак щеше да е така?

  2. Като се има предвид колко много неща ни оказват влияниеедва ли.
    Просто се наслади на сегашното ни измерение и продължавай да се стремиш напред.
    Предполагам, че няма да сбъркаш 😉

  3. Мммдонякъде си прав, али “Всичко гореспоменатоправи щастието по-лесно за достигане, нищо, че далеч не е единствения фактор.

Оставите одговор

Ваша емаил адреса неће бити објављена. Обавезна поља су означена *

anti Спам *