ਪਰੀਆ ਦੀ ਕਹਾਣੀ

Днес попаднах за пореден път на това прекрасно

ПРИКАЗКА
Заспиваше ли?
Май,че те събудих
Прости ми, че дойдох при теб сега!
Душата ми се стяга до полуда
в прегръдката на моята тъга!
Самичък съм, а тъй ми се говори,
устата ми залепва да мълчи!
Не ме пъди!Ще си отида скоро,
аз тук дойдох на бурята с плача.
Ще седна до главата ти, ей тука
и ще ти разкажа приказка една,
в която е положил зла поука
един мъдрец от стари времена
***
Един разбойник цял живот се скитал
и нивга се не връщал у дома,
и вместо сърце, под ризата си скрита
той носел зла и кървава кама.
Преварвал той замръкнали кервани
и само денем криел своя нож,
а ножът му от кръв ръжда не хващал,
човекът като Дявола бил лош….
Но и той един ден от умора
под слънцето на кръстопът заспал.
Подритвали го бързащите хора
и никой до главата му не спрял
Само малко дрипаво момиче
главата му покрило със листо.
Заплакал той,за първи път обичан,
заплакал той, ਲੁਟੇਰਾ. ਕਿਉਂ ?
ਜਿਸ ਨੇ ਉਸ ਕਠੋਰ ਦਿਲ ਨੂੰ ਨਿੱਘ ਦਿੱਤਾ,
ਜ਼ਿੰਦਗੀ ਵਿਚ ਕਦੇ ਵੀ ਗਰਮ ਨਹੀਂ ਹੁੰਦਾ?
ਇਕ ਹੱਥ ਨੇ ਫਿਰ ਬਣਾਇਆ
ਖੂਨ ਵਹਿਣ ਵਾਲੀਆਂ ਅੱਖਾਂ ਦੇ ਹੰਝੂ ਵਹਿਣ ਲਈ.
ਇਕ ਹੱਥ, ਗਰਮ ਨਾਲੋਂ ਗਰਮ
ਠੱਗ ਨੂੰ ਦਿੱਤਾ ਕਿ,
ਜਿਸ ਨੂੰ ਉਸਨੇ ਕਿਸੇ ਚੀਜ਼ ਨਾਲ ਨਹੀਂ ਖਰੀਦਿਆ ਸੀ-
ਸਾਡੇ ਨਾਲ ਇੱਕ ਡਾਕੇ ਪਿਆਰੇ, ਸਾਡੇ ਨਾਲ ਇੱਕ ਕੱਟਿਆ ਹੋਇਆ ਸਿਰ ਹੈ.
***
ਪਰ ਤੁਸੀਂ ਸੌਂ ਗਏ, ਅਤੇ ਮੈਂ ਬਹੁਤ ਠੰਡਾ ਹਾਂ!
ਉਹ ਕਮਾਲ ਵਾਲੀ ਕੁੜੀ,ਉਹ ਕਿਥੇ ਹੈ?
ਇਹ ਉਸ ਸਮੇਂ ਲੁਟੇਰੇ ਨੂੰ ਗਰਮ ਕਰਦਾ ਸੀ,
ਅਤੇ ਤੁਸੀਂ ਮੈਨੂੰ ਕਦੇ ਇਸ ਤਰਾਂ ਗਰਮ ਨਹੀਂ ਕੀਤਾ.
ਕਿਉਂ?

ਦਮਯਾਨ ਦਮਯਾਨੋਵ

ਮੇਰੇ ਖਿਆਲ ਵਿੱਚ ਇਹ ਗਾਣਾ ਬਿਲਕੁਲ ਉੱਪਰਲੇ ਦੀ ਭਾਵਨਾ ਵਿੱਚ ਹੈ

2 comments

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

Anti SPAM *