Последно състезание за годината и последна ултра, отново малко над чертата но си се брои! Мина малко повече от месец но имах нужда да го обмисля а и да си почина 

Най накрая събрах сили да си опиша К3 а и самия край на сезона. Нещата които не се получиха много добре не бяха много но си ги имаше:

1. Няколко дни преди състезанието смениха траковете на трасето и Д+ беше енигма – gpx студио и гармин показваха крайно различни цифри а софтуера с който беше правен трака нещо гърмеше като го пуснех и така и не стигнах до използването му. Реалната цифра беше по средата на gpx studio и гармин първоначалните данни
2. Състезанието не започна много обещаващо – имах някакви схващания и проблем с мускулите над пръсците и на 2-та крака. Дните преди състезанието доста помачках с ролера – доста приятно изненадан съм от ефекта. Купих го покрай Търново Улра пак поради сходен проблем, но тогава не успях толкова пълноценно да го използвам. На самият старт горе долу до краят на 7-8км когато приключват първата голяма доза изкачвания болката изчезна. Когато изкачването намаля и имах опция за по леко стъпване нещата в следващият километър се нормализираха и този проблем си приключи. Може би ще трябва да помисля/потърся помощ за този проблем заради повторението,
3. Някъде около средата си кризирах от студ всичко се схвана и въпреки притичването не успях да се сгрея. Бях в гора и слънце 0 и където беше раница всичко се схващаше от повеят и изпотяванията. Забавното е, че имах тънка спортна блуза на кръста като все си повтарях, че всичко ще се нормализира след малко и няма смисъл да се навличам (ветровка също имах беше си част от задължителната екипировка). Тук това си беше ценен урок – слагай си дрехите. Като стане жега ги махай колкото и да е неприятно с преобличането в движение и раницата

Нещата които се получиха

1. Хранене и поене по часовник и много с изключение, че последният час и половина два не се храних, че мислех, че ще свърша по бързо но нещо подцених ситуацията или се надцених не знам… Но нямах проблем по тази линия.,
2. Въпреки всичко съм си доволен от резултата един познат който ми беше сложил малко под час на Трявна сега беше 5-10мин преди мен та го отчитам като позитив,
3. Много добре се бях съхранил и последните 7-8 километра имахме „гонка“ с някакви средняци като мен накрая им сложих прилична преднина на групичката хем беше по спускания където съм слабак. Всъщност „гонката“ започна от 1-вият пункт с едното момче, че ми върна един паднал спонсер който бях загубил и така до последните изкачвания преди финала където им бих ластика 😀 
4. Срещнах Злати и Ичо многоооо позитивно ми влязоха и определено времето което успях да притичвам зад тях ме заредиха позитивно,
5. Накефих се много на трасето и като цяло на самото състезание и пататниците по пунктовете. Определено препоръчвам преяждането там си заслужава. На единият пункт и познати усмихнати лица видях също бонус точки за енергия от тях,

Вече месец почивка по късно гледам към сезон 2026 и планувам какво да пиша и може би с малки изключения ще видя как са свободните дати в месеците, но Търново 51-та и Трявна 42-та са сигурни 😀

1. Малко ретроспекция за изминалият сезон и какво мина добре:

   1. Натрупах доста опит какво да правя и какво да не правя. Още предстои да се трупа,
   2. Постигнах си скромните средняшки цели – Завърших си първите ултри (Трявна, Орехово и К3 може и малко но са над чертата). Бонус че не оцапах гащите на Орехово Ултра,
   3. Натрупах много позитивни емоции и гледки. Днес на дългото се хилих като зелка докато си припомнях някой от яките гледки които съм видял
   4. Разбрах какво е страданието или поне се докоснах до него на Орехово, не ме отказа от спорта
   5. Все още съм с всички нокти на краката си,

   Планът за 2026-та да вдигна темпото до колкото позволява средняшките ми възможности живота с бебока, да подобря 2025-та и натрупам нови позитивни емоции. Ще продължа с 3 тренировки на седмица, че все още искам да си живея вкъщи, но може би ще вкарам поне 1 път в седмицата клекове или нещо дребно което мога да правя вкъщи на бързичко. Със сигурност ще се фокусирам да вдигна темпото и най вече да подсиля бягането по баир с малък наклон, че сега още съм в фаза полу-туризъм и там губя много време. Все още не съм се отказал от щеките – на катеренето на голям баир само хора с щеки ме вземат

Последно състезание за годината и последна ултра, отново малко над чертата но си се брои!

Най накрая събрах сили да си опиша К3 а и самия край на сезона. Нещата които не се получиха много добре не бяха много но си ги имаше:

1. Няколко дни преди състезанието смениха траковете на трасето и Д+ беше енигма – gpx студио и гармин показваха крайно различни цифри а софтуера с който беше правен трака нещо гърмеше като го пуснех и така и не стигнах до използването му. Реалната цифра беше по средата на gpx studio и гармин първоначалните данни
2. Състезанието не започна много обещаващо – имах някакви схващания и проблем с мускулите над пръсците и на 2-та крака. Дните преди състезанието доста помачках с ролера – доста приятно изненадан съм от ефекта. Купих го покрай Търново Улра пак поради сходен проблем, но тогава не успях толкова пълноценно да го използвам. На самият старт горе долу до краят на 7-8км когато приключват първата голяма доза изкачвания болката изчезна. Когато изкачването намаля и имах опция за по леко стъпване нещата в следващият километър се нормализираха и този проблем си приключи. Може би ще трябва да помисля/потърся помощ за този проблем заради повторението,
3. Някъде около средата си кризирах от студ всичко се схвана и въпреки притичването не успях да се сгрея. Бях в гора и слънце 0 и където беше раница всичко се схващаше от повеят и изпотяванията. Забавното е, че имах тънка спортна блуза на кръста като все си повтарях, че всичко ще се нормализира след малко и няма смисъл да се навличам (ветровка също имах беше си част от задължителната екипировка). Тук това си беше ценен урок – слагай си дрехите. Като стане жега ги махай колкото и да е неприятно с преобличането в движение и раницата

Нещата които се получиха

1. Хранене и поене по часовник и много с изключение, че последният час и половина два не се храних, че мислех, че ще свърша по бързо но нещо подцених ситуацията или се надцених не знам… Но нямах проблем по тази линия.,
2. Въпреки всичко съм си доволен от резултата един познат който ми беше сложил малко под час на Трявна сега беше 5-10мин преди мен та го отчитам като позитив,
3. Много добре се бях съхранил и последните 7-8 километра имахме „гонка“ с някакви средняци като мен накрая им сложих прилична преднина на групичката хем беше по спускания където съм слабак. Всъщност „гонката“ започна от 1-вият пункт с едното момче, че ми върна един паднал спонсер който бях загубил и така до последните изкачвания преди финала където им бих ластика 😀 
4. Срещнах Злати и Ичо многоооо позитивно ми влязоха и определено времето което успях да притичвам зад тях ме заредиха позитивно,
5. Накефих се много на трасето и като цяло на самото състезание и пататниците по пунктовете. Определено препоръчвам преяждането там си заслужава. На единият пункт и познати усмихнати лица видях също бонус точки за енергия от тях,

Вече месец почивка по късно гледам към сезон 2026 и планувам какво да пиша и може би с малки изключения ще видя как са свободните дати в месеците, но Търново 51-та и Трявна 42-та са сигурни 😀

1. Малко ретроспекция за изминалият сезон и какво мина добре:

   1. Натрупах доста опит какво да правя и какво да не правя. Още предстои да се трупа,
   2. Постигнах си скромните средняшки цели – Завърших си първите ултри (Трявна, Орехово и К3 може и малко но са над чертата). Бонус че не оцапах гащите на Орехово Ултра,
   3. Натрупах много позитивни емоции и гледки. Днес на дългото се хилих като зелка докато си припомнях някой от яките гледки които съм видял
   4. Разбрах какво е страданието или поне се докоснах до него на Орехово, не ме отказа от спорта
   5. Все още съм с всички нокти на краката си,

   Планът за 2026-та да вдигна темпото до колкото позволява средняшките ми възможности живота с бебока, да подобря 2025-та и натрупам нови позитивни емоции. Ще продължа с 3 тренировки на седмица, че все още искам да си живея вкъщи, но може би ще вкарам поне 1 път в седмицата клекове или нещо дребно което мога да правя вкъщи на бързичко. Със сигурност ще се фокусирам да вдигна темпото и най вече да подсиля бягането по баир с малък наклон, че сега още съм в фаза полу-туризъм и там губя много време. Все още не съм се отказал от щеките – на катеренето на голям баир само хора с щеки ме вземат

Time: 9/27/2025, 9:00:0

Duration: 06:58:30

Ascent/Descent: 1876 m 2123 m

Distance: 42.93 km