Колкото и да псувам RHEL и CentOS shit-а има някой неща които са им измислени доста грамотно. Например добавянето на голям брой допълнителни IP-та е доста приятна задачка. По принцип ако трябва да добавя голям брой адреси бих си разписал едно bash скриптче в което в цикъл да извършва въпросната операция че на ръка не си е работа. При Centos/RHEL хората са го измислили доста приятно range файл. В общи линии създаваме файл /etc/sysconfig/network-scripts/ifcfg-eth0-range0. Тук заменяме eth0 със името мрежовият адаптер ако не е eth0. След което добавяме следното съдържание

IPADDR_START=192.168.0.129
IPADDR_END=192.168.0.254
NETMASK=255.255.255.128
CLONENUM_START=0

като аргументите са

  • IPADDR_STARTначален IP адрес
  • IPADDR_ENDкраен адрес
  • NETMASKмрежова маска
  • CLONENUM_STARTномерация от която да започнат мрежовите адаптер eth0:0 в нашият случай

 

Пффф досега не бях си играл с толкова големи цифри за Subnetting. Няма да обяснявам самия процес има достатъчно изписано в нета, как чрез мрежовата маска се смята в коя позиция се изместват 1 и 0 и от там вече се разбира до къде свършва мрежовата част и започва хост частта. Имах доста интересната задачка закачка 2 /16-ки (сиреч 255.255.0.0) или за съвсем непросветените 2 х 65534 хост адреса да ги разделя в 2 региона с по няколко мрежиединия с изисквания за 32к хоста, 16к хоста и 8к хоста които от своя страна трябваше да разделя на по- 4 равно подмрежи. Втория регион имаше изискване за 4к хоста, 2к хоста и 1к хоста, и пак като предишната зона всяка една мрежа на 4 равни подмрежи 😆 По принцип съм доста добър в subnetting-а но досега не си бях играл с мрежи в такива мащаби. Падна едно красиво голямо смятане но поне придобих опит с доста по големи размери от това да разделям /24-ки което се прави спокойно наум. Сега остана всички мрежи да бъдат разхвърляни по устройствата да се направят рутациите и мрежи да заработят 😀 хахаха. Диаграмата с устройствата ми наброяваше над 30 като престанах да ги борякрасота 😎