Последно състезание за годината и последна ултра, отново малко над чертата но си се брои! Мина малко повече от месец но имах нужда да го обмисля а и да си почина 

Най накрая събрах сили да си опиша К3 а и самия край на сезона. Нещата които не се получиха много добре не бяха много но си ги имаше:

1. Няколко дни преди състезанието смениха траковете на трасето и Д+ беше енигма – gpx студио и гармин показваха крайно различни цифри а софтуера с който беше правен трака нещо гърмеше като го пуснех и така и не стигнах до използването му. Реалната цифра беше по средата на gpx studio и гармин първоначалните данни
2. Състезанието не започна много обещаващо – имах някакви схващания и проблем с мускулите над пръсците и на 2-та крака. Дните преди състезанието доста помачках с ролера – доста приятно изненадан съм от ефекта. Купих го покрай Търново Улра пак поради сходен проблем, но тогава не успях толкова пълноценно да го използвам. На самият старт горе долу до краят на 7-8км когато приключват първата голяма доза изкачвания болката изчезна. Когато изкачването намаля и имах опция за по леко стъпване нещата в следващият километър се нормализираха и този проблем си приключи. Може би ще трябва да помисля/потърся помощ за този проблем заради повторението,
3. Някъде около средата си кризирах от студ всичко се схвана и въпреки притичването не успях да се сгрея. Бях в гора и слънце 0 и където беше раница всичко се схващаше от повеят и изпотяванията. Забавното е, че имах тънка спортна блуза на кръста като все си повтарях, че всичко ще се нормализира след малко и няма смисъл да се навличам (ветровка също имах беше си част от задължителната екипировка). Тук това си беше ценен урок – слагай си дрехите. Като стане жега ги махай колкото и да е неприятно с преобличането в движение и раницата

Нещата които се получиха

1. Хранене и поене по часовник и много с изключение, че последният час и половина два не се храних, че мислех, че ще свърша по бързо но нещо подцених ситуацията или се надцених не знам… Но нямах проблем по тази линия.,
2. Въпреки всичко съм си доволен от резултата един познат който ми беше сложил малко под час на Трявна сега беше 5-10мин преди мен та го отчитам като позитив,
3. Много добре се бях съхранил и последните 7-8 километра имахме „гонка“ с някакви средняци като мен накрая им сложих прилична преднина на групичката хем беше по спускания където съм слабак. Всъщност „гонката“ започна от 1-вият пункт с едното момче, че ми върна един паднал спонсер който бях загубил и така до последните изкачвания преди финала където им бих ластика 😀 
4. Срещнах Злати и Ичо многоооо позитивно ми влязоха и определено времето което успях да притичвам зад тях ме заредиха позитивно,
5. Накефих се много на трасето и като цяло на самото състезание и пататниците по пунктовете. Определено препоръчвам преяждането там си заслужава. На единият пункт и познати усмихнати лица видях също бонус точки за енергия от тях,

Вече месец почивка по късно гледам към сезон 2026 и планувам какво да пиша и може би с малки изключения ще видя как са свободните дати в месеците, но Търново 51-та и Трявна 42-та са сигурни 😀

1. Малко ретроспекция за изминалият сезон и какво мина добре:

   1. Натрупах доста опит какво да правя и какво да не правя. Още предстои да се трупа,
   2. Постигнах си скромните средняшки цели – Завърших си първите ултри (Трявна, Орехово и К3 може и малко но са над чертата). Бонус че не оцапах гащите на Орехово Ултра,
   3. Натрупах много позитивни емоции и гледки. Днес на дългото се хилих като зелка докато си припомнях някой от яките гледки които съм видял
   4. Разбрах какво е страданието или поне се докоснах до него на Орехово, не ме отказа от спорта
   5. Все още съм с всички нокти на краката си,

   Планът за 2026-та да вдигна темпото до колкото позволява средняшките ми възможности живота с бебока, да подобря 2025-та и натрупам нови позитивни емоции. Ще продължа с 3 тренировки на седмица, че все още искам да си живея вкъщи, но може би ще вкарам поне 1 път в седмицата клекове или нещо дребно което мога да правя вкъщи на бързичко. Със сигурност ще се фокусирам да вдигна темпото и най вече да подсиля бягането по баир с малък наклон, че сега още съм в фаза полу-туризъм и там губя много време. Все още не съм се отказал от щеките – на катеренето на голям баир само хора с щеки ме вземат

Последно състезание за годината и последна ултра, отново малко над чертата но си се брои!

Най накрая събрах сили да си опиша К3 а и самия край на сезона. Нещата които не се получиха много добре не бяха много но си ги имаше:

1. Няколко дни преди състезанието смениха траковете на трасето и Д+ беше енигма – gpx студио и гармин показваха крайно различни цифри а софтуера с който беше правен трака нещо гърмеше като го пуснех и така и не стигнах до използването му. Реалната цифра беше по средата на gpx studio и гармин първоначалните данни
2. Състезанието не започна много обещаващо – имах някакви схващания и проблем с мускулите над пръсците и на 2-та крака. Дните преди състезанието доста помачках с ролера – доста приятно изненадан съм от ефекта. Купих го покрай Търново Улра пак поради сходен проблем, но тогава не успях толкова пълноценно да го използвам. На самият старт горе долу до краят на 7-8км когато приключват първата голяма доза изкачвания болката изчезна. Когато изкачването намаля и имах опция за по леко стъпване нещата в следващият километър се нормализираха и този проблем си приключи. Може би ще трябва да помисля/потърся помощ за този проблем заради повторението,
3. Някъде около средата си кризирах от студ всичко се схвана и въпреки притичването не успях да се сгрея. Бях в гора и слънце 0 и където беше раница всичко се схващаше от повеят и изпотяванията. Забавното е, че имах тънка спортна блуза на кръста като все си повтарях, че всичко ще се нормализира след малко и няма смисъл да се навличам (ветровка също имах беше си част от задължителната екипировка). Тук това си беше ценен урок – слагай си дрехите. Като стане жега ги махай колкото и да е неприятно с преобличането в движение и раницата

Нещата които се получиха

1. Хранене и поене по часовник и много с изключение, че последният час и половина два не се храних, че мислех, че ще свърша по бързо но нещо подцених ситуацията или се надцених не знам… Но нямах проблем по тази линия.,
2. Въпреки всичко съм си доволен от резултата един познат който ми беше сложил малко под час на Трявна сега беше 5-10мин преди мен та го отчитам като позитив,
3. Много добре се бях съхранил и последните 7-8 километра имахме „гонка“ с някакви средняци като мен накрая им сложих прилична преднина на групичката хем беше по спускания където съм слабак. Всъщност „гонката“ започна от 1-вият пункт с едното момче, че ми върна един паднал спонсер който бях загубил и така до последните изкачвания преди финала където им бих ластика 😀 
4. Срещнах Злати и Ичо многоооо позитивно ми влязоха и определено времето което успях да притичвам зад тях ме заредиха позитивно,
5. Накефих се много на трасето и като цяло на самото състезание и пататниците по пунктовете. Определено препоръчвам преяждането там си заслужава. На единият пункт и познати усмихнати лица видях също бонус точки за енергия от тях,

Вече месец почивка по късно гледам към сезон 2026 и планувам какво да пиша и може би с малки изключения ще видя как са свободните дати в месеците, но Търново 51-та и Трявна 42-та са сигурни 😀

1. Малко ретроспекция за изминалият сезон и какво мина добре:

   1. Натрупах доста опит какво да правя и какво да не правя. Още предстои да се трупа,
   2. Постигнах си скромните средняшки цели – Завърших си първите ултри (Трявна, Орехово и К3 може и малко но са над чертата). Бонус че не оцапах гащите на Орехово Ултра,
   3. Натрупах много позитивни емоции и гледки. Днес на дългото се хилих като зелка докато си припомнях някой от яките гледки които съм видял
   4. Разбрах какво е страданието или поне се докоснах до него на Орехово, не ме отказа от спорта
   5. Все още съм с всички нокти на краката си,

   Планът за 2026-та да вдигна темпото до колкото позволява средняшките ми възможности живота с бебока, да подобря 2025-та и натрупам нови позитивни емоции. Ще продължа с 3 тренировки на седмица, че все още искам да си живея вкъщи, но може би ще вкарам поне 1 път в седмицата клекове или нещо дребно което мога да правя вкъщи на бързичко. Със сигурност ще се фокусирам да вдигна темпото и най вече да подсиля бягането по баир с малък наклон, че сега още съм в фаза полу-туризъм и там губя много време. Все още не съм се отказал от щеките – на катеренето на голям баир само хора с щеки ме вземат

Time: 9/27/2025, 9:00:0

Duration: 06:58:30

Ascent/Descent: 1876 m 2123 m

Distance: 42.93 km

Тук нещата се наредиха по добре от колкото се надявах въпреки не добрата ми подготовка. В действителност нямах бягания по дълги от 18-19км, а в последният месец може би имах 1 такова. В денят на състезанието усещах краката поуморени може би защото сряда и четвъртък напънах крачката малко повече от необходимото, може би защото петък походих повече а може и от двете. За хубаво или лошо това беше положението и трябваше да се съобразя с него. Ще започна с нещата които не направих като хората:

1. Добре е, че си приготвих нещата за раницата но ме смързя вечерта да я натъпча и сутринта пак имаше бързане да я напълня и подредя. Другият път всичко готово и само фласките се пълнят. Отделно забравих носните кърпички
2. Преди старта не знам какво се омотах и не си пуснах навигирането и трака от часовника а само активността. Съответно нямах детайлна информация напред какво ме чака за да знам кога да натисна малко повече някои лек баир например.
3. Пробвах някои нови неща – гелове на голд нутришън, електролит на спонсер там разните амино магнезий и активатор техни и малко не предвидено беше с вкуса им. Електролита не ми хареса, че е сладък, кофеиновият на голд също беше с кофти вкус, но пък ритна добре
4. Не пих достатъчно вода за цялото състезание към 3-4л вода и електролит 50:50. Добре, че беше хладно времето и тази грешка не се наложи да я плащам
5. Спусканията трябва да ги тренирам със сигурност повече

Какво направих добре:

0. В петък сутрин намерих нощувка в Трявна и си отказах запазеното спане в Дряново. Някаква кочинка беше но пак по добре от 25-30 минути шофиране
1. Храних се по часовник имах само 1 пропуснато хранене което съвпадна с пункт. На всеки пункт 2 филии с лютеница, диня, краставици доста. На първият имаше и таратор и на него не му простих. Сега беше хранене на 40 минути може малко да ги сгъстя за Орехово
2. Пейснах се доста прилично дни преди състезанието очаквах, че ако се развият нещата нормално ще съм в рамките на 6ч и 40м с 6 минути го обърках това. На всяко място което беше равно или спускане съм бягал с много константно темпо като пулса беше Z2 (среден пулс 150 което за мен си е отлично аз такава тренировка почти не съм имал).
3. Не пих кафе 2 дни преди състезанието другият път ще пробвам повече дни. Пулсът със сигурност се повлия от това, отделно като забих активатора го усетих добре
4. Катерих сносно и това също ме съхрани добре
5. Въпреки лошата ми подготовка накрая имах крака за още, на последният безкраен баир само съм събирал хора, както и след това. Някакви хора дето ме изрязаха в началото накрая си ги събрах.
6. Седмицата преди състезанието се старах с храната и хидратацията вероятно и от там имаше някакъв бонус.

Бонус доста бързичко възстанових. Още в понеделник следобед си бях в доста прилична кондиция а днес няма спомен даже от съботата.
Малко за самото състезание:
Трасето много ми хареса. Дори за моят средняшки потенциал си е супер бегаемо и това, че е супер горско със сянки е топ. Пунктовете бяха добре. Най позитивното впечатление беше, че имаше мобилни медици колоездачи.

Time: 7/19/2025, 6:59:4

Duration: 06:46:54

Ascent/Descent: 1630 m 1735 m

Distance: 43.15 km

Опит за мини гърчопис или описание на преживяването ми по Търново Утра на дистанция 32км:

Уроци, уроци, уроци – така бих обобщил Търноо Ултра (ТУ). Моята ретроспекция е, че нещата не минаха съвсем по план, но въпреки това съм доволен, че минаха.
Нещата се объркаха още в началото на миналата седмица със добре схванати и болящи прасци, който ме форсираха да почивам цяла седмица. Яко мачкане и почивка и се възстановиха ден или два преди ТУ. Така или иначе бях преглътнал, че няма да успея за 4ч (първоначалната амбициозната цел) и промених целта на 4:30-4:40. Недостатъчното обем определено не ми даваше увереност, че има как да се случат нещата, калта и а и опция за фалит също не ме радваха. Затова и планът беше да е консервативно и по леко. Отделно Сара спомена старо златно правило по добре да не си донатренирал от колкото претренирал!

• Урок номер 1 – не се занимавай да сменяш памперси на бебето като не ти е готова раницата. Забравих си пулсомера и малко манджа, но второто не беше фатално бях се запасил добре.
• Урок номер 2 – слушай хората като ти разправят, че 5л раница е малка – да определено ми дойде къса тоя път и ще се надградя на някаква по подходяща с джобове отпред, който не ме форсират да я свалям на всеки пункт да си вадя електролита например и да не се чудя как да направя да не ми ръби телефона на гърбът.
  До последният пункт нещата бяха супер добре за мен (дори и на баира на бедстващите), консервата си каза думата. На последният пункт бях точно за 4ч и си викам айде последен напън и ще влезем в графика. Да ама някой си беше забравил последните 2 изкачвания…
• Урок номер 3 – установих, че катеренето ми е по добре от спускането, на баирите не тичах но явно добре и бързо стъпвам и след това можех да си жуля на равното и в 2-та случая на баир почти само аз изпреварвах. На спусканията пълна скръб гледах ги как хората ме минават и аз пазех клетите колене. Определено на спусканията се товарех доста и там си ме болеше.
• Урок номер 4 – повече вода и по често хранене – сега на всеки пункт гледах да съм с празна фласка но реално не винаги се получаваше в мен имах фласки за 750мл не питайте защо е тая цифра (урок номер 2). Сумарно изпих около 2л електролити и 1л вода. Хапвах на всеки 45 минути отделно от пунктовете.

Друго което ме изненада каменистите участъци – буквално не знаех какво да правя там. 0 опит по подобно трасе и беше WTF. Калта вече я бях играл на Марково – държа да отбележа, че не паднах нито на Марково нито на ТУ а имаше бананови кори доста.
Накрая покрай реката – влагата и жегата също остро и рязко ме удариха. Абе след последният пункт както си тръгнах свеж и 5 минти по късно вече всичко беше различно.
Доволен съм, че завърших и усилието което положих не беше като на туризъм (от моя си гледна точка).
Отново научих ценни уроци , който ще влязат в употреба на Асеновградските баири 😄
Странични бележки за ТУ – добре организирано състезание, много хора, много емоции и много усмивки, бол хубави гледки. Основен плюс добре маркирано трасе, минимум шанс за изгубване да не казвам, че направо ми се струва невъзможно, трака на часовника не съм го ползвал и за секунда. Основен минус тоя масов старт, трябва да бъде разбит по дистанции, така ще намалее тапата. Така направиха на Марково и мога да кажа, че беше супер решение!

Time: 4/13/2025, 9:00:4

Duration: 05:01:48

Ascent/Descent: 1022 m 1051 m

Distance: 32.49 km

И сега моят скромен обзор за първото ми „дълго“

• Искам да кажа, че много се накефих накрая щях да се разплача от кеф толкова бях доволен. Имах цел да завърша и изпълних.,
• Тръгнах с напълно яснара идея, че не съм достатчно натрениран, което отчасти се потвърди, но отчасти не. Най голяма липса на Д имах, но до първият км деневилация си бях доста добре всъщност което много ме зарадва. Отделно тренировките в жега в адският град явно и те бяха голям плюс, че разни хора бедставаха от жегичка.,
• Можеше и по бързо да натисна на спусканията, но движех с компания и последните 2 км ги изоставих и там се раздадох. На много от спусканията преди това ги пусках и след това ходех по равното където можех да напъна за да ги изчакам. Пък и няма никакво значение поне за мен дали ще завърша за 5 часа и 40 минути или за 6 часа и 20 – първите отдавна са приключили. Движех с Димитър Стефанов, който се беше отказал от 160-та след 50-60км и беше дошъл за съпорт на жена си Мария. Те са жулустанци, аз лично не го знаех, но са много готини свежари и 2-та.,
• Сега по същество – определено феникс 6-та (стандартният модел) му идва тежко и повръща като му заредя картата на 30-та и пейс про и алармите за вода и храна и HRM-а и прочие. Определно по черните петъци ще гледам за FR955/965.,
• Тръгнах с бутилка изотоник и чиста вода. Тук е първото място което следващото дълго ще е корекция. Изотноника го заменям с електролит изцяло. Определено електролита ми действаше доста по добре направо даваше крила Отделно и изотоника е сладък. Другият път само електролит за състезание, за тренировки (кратки) изотоника си остава добра опция
• Храних се колкото можах но равносметката не е добра 4 гела като 1 кофеинов. По пунктовете 1 филия с лютеница 3 парчета диня, кашкавал малко и краставицииииии мале това как ме удряше ако от последният пукт си тръгнах с 3 краставички в ръка, забравих си зипъра.. Туй другият път ще тръгна с декатлонските пюрета + останалите ми мелита. Пюренцето е плодово и определено е по приятно за поглущане, недостатък му е че е 90 гр но пък както казах не се боря за черлните места така, че няма особенно значение дали ще нося 8 гела по 45гр или 4 по 90 и 4 по 45. Определено на пункта твърдата храна трябваше да е повече, ама не исшях 😄
• Fuji Lite 4-та доста яко се представиха по мое скромно мнение, не поддадоха никъде по ронляците, по останалите места бяха доста добе. Щети по краката почти няма.
• Не знам защо реших да тръгна с чорапи дето бях сурнал само 16км но те леко ме протриха, като цяло тялото освен стандартната умора няма особенни щети. Доволен съм
• Не бедствах въпреки лекото хапване, но добре си пих водата мисля, че към 3 литра и половина изпих като от тях половин изотоник и 1 л електролит.
• HRM-a може би му свърши батерията по средата ама и без това само ме дразнеше, че пулса ми беше крайно висок стартирах с пулс някъде към 170 а сутринта дори кафе не пих точно за да е максимално минимален пулса

Time: 8/17/2024, 9:05:3

Duration: 06:19:58

Ascent/Descent: 1541 m 1513 m

Distance: 33.07 km