Напоследък чета доста не типични за мен неща, това е приятните такива…. (това е от преди над 1 година)

Умира бавно този…
който не пътува,
който не чете
и не слуша музика,
който не открива
очарование в себе си.

Умира бавно този…
който разрушава
себелюбието си,
който отказва помощта,
който не търси разнообразие.

Умира бавно този…
който се превръща
в роб на навика,
минавайки всеки ден
по същите пътеки,
който не рискува
да се облече в различен цвят
и не разговаря с непознати.

Умира бавно този…
който бяга от страстта
и водовъртежа на чувствата,
които връщат блясъка в очите
и спасяват тъжните сърца.

Умира бавно този…
който не променя живота си,
когато е недоволен от работата
или любовта си,
който не рискува сигурността
за неизвестното,
за да преследва една мечта,
който не се решава поне веднъж в живота си
да избяга от мъдрите съвети.

Не умирай бавно… Живей днес!

Рискувай днес! Действай днес!

Не се оставяй да умираш бавно!

Не забравяй да бъдеш щастлив!

Раздялата не е във думите,
раздялата е в премълчаното,
в страха, че нещо ще изгубиш,
в страха, че вече нищо нямаш.
Раздялата не е във времето,
в което тръгваш ти сама,
в което сбогом ти си вземаш,
раздялата е след това…

Преди няколко дни се навършиха 25 години Linux. Винаги когато чета писмото на Линус изпадам в едно такова силно забавно настроение. Нямам никакво намерение да обяснявам колко е важен Linux и каква роля играе в нашият живот. По скоро се замислих каква роля е изиграл в моят живот. След което изскочиха множество въпроси

• Ако нямаше linux дали щях да бъда BSD или не дай си боже Windows админ ?
• Дали щях да бъда администратор въобще
• Какво щях да работя ако не бях администратор – програмист (опазил ме….)
• Каква OS щях да използвам
• Каква техника щях да използвам – телефон компютър – сигурно щях да съм поредният apple fan boy

От доста време не се занимавам с кодене и рядко ми се налага да чопля някакви извръщания в cli които не са UTF8 енкоднати. Днес ми се наложи да прегледам на бързо едни файлове и като го отворих почти веднага изпитах желание да направя rm -rf на папката където се съдържаха, някой малоумен индивид с половин мозъчна клетка е решил да напише коментарите си на кирилица. За щастие не супер адмиралските сили решават това недоразумение на природата с 1 ред в cli:

iconv -f cp1251 -t utf8 old_shitty_encoded_file -o new_good_encoded_file

Мисля че самите флагове говорят сами за себе си но нека да ги прегледаме на бързо:

• -o outputfile
• -t to-encoding
• -t to-encoding

iconv има и друга много приятна екстра че може да транслитерира (където е възможно) като се зададе -t ASCII//TRANSLIT но за съжаление не работи с кирилица 🙂

Днес ми се наложи да пусна един fsck на един голям RAID масив ~6TB. В бързината не стартирах fsck с опция -C за да ми показва прогрес и след скромно чакане от 2 часа леко ми писна, че съм в неведение до къде е стигнала проверката. Готин трик за вече стартиран fsck да визуализира прогрес бар е:

kill -10 $(pidof fsck.ext3)

Изчаквате известно време при мен след около 2-3 мин се появи прогрес бара и показа 49% (кеф) още 3 часа чакане 🙁

Нека да сумаризираме какво правим изпращаме сигнал SIGUSR1 който оказва на fsck да показва прогрес бар. Ако искаме да го спрем по някаква причина 🙄 трябва да изпратим SIGUSR2 или

kill -12 $(pidof fsck.ext3)

Еми това е не е нещо супер сложно или трудно просто готин трик 🙂